МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Посред бял ден видях един столичанин да пикае невъзмутимо на улица „Шести септември”, близо до ъгъла с „Л. Каравелов”. В центъра на европейската ни столица, точно срещу две посолства – по-нагоре Британското, по-надолу Унгарското.

Пикаещият човек не беше пиян или клошар, дрогиран или слабоумен. Не беше мигрант – сирец, пакистанец или африканец. Беше си съвсем нормален млад българин, по къси панталони и маркова блуза, мускулест тип – екземпляр  от породата хомо-фитнесикус. Докато се облекчаваше без да му пука от минувачите, не спираше да говори по телефона.

Най-просто в такива случаи е да отвърнеш поглед и да си кажеш: поредният простак! Поредният примитив, чийто телефон е по-умен (смарт) от самия него.

Но аз се сетих и за друго. За един цитат от книгата „Кучешко сърце” на Михаил Булгаков. Там героят Филип Филипович разсъждава за разрухата – в тяхната комунална квартира, комуналката – основната клетка на съветско общество: „Какво представлява тази разруха? (…) Това значи следното: ако аз, вместо да оперирам, всяка вечер започна да пея вкъщи, при мен ще настане разруха. Ако в клозета започна, извинявайте за израза, да пикая извън клозетната чиния и същото вършат Зина и Дария Петровна, в клозета ще започне разруха. Следователно разрухата не е в клозетите, а в главите!”

Там е и днешната наша разруха.

Тя е в главите на джигитите, които карат с превишена скорост и изпреварват в аварийната лента на магистралата. В  твърдите тикви на биячите от бургаската дискотека, които цяла България видя как свирепо се млатят един друг за нищо. В бръснатите чутури на футболните запалянковци, които тероризират мирните столичани, когато има мач.

Разрухата е в откраднатия асфалт за пътища, заради което умират хора.  Разрухата е в кутиите от обувки, пълни с пачки, скрити в елитни хотели от елитните собственици-бизнесмени. Разрухата е в купетата на техните бентлита и ролс-ройси, тя присъства на техните лъскави приеми и е в менюто на шведските им маси.

Разрухата е в играта без правила.

Тя е в главите. И на управляващи, и на управлявани. И няма алтернатива.

Единственото, което можем да направим, е да й вдигнем паметник – нещо подобно на Брюкселския Манекен Пис. Емблема на  нашата разруха.

В Брюксел  дребната статуя е на момченце, тук – ще е масивна фигура на Пикаещия българин. Който го прави върху цялата си държава.

 

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

 

„По-добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за онова, което не си.“

Андре Жид, френски писател, роден на 22 ноември преди 157 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Игра на сенки и привидения (ревю)

 

„Бреговете на Бохемия“, Румен Денев, издателство „Аквариус“, 2024 г.

Свежа и забавна комедия за абсурдите в съвременния ни свят (ревю) 

     

„Банкерът от Мумбай“ - при добре свършена работа от творческия екип и удовлетворени зрителски очаквания и боговете мълчат.

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.