МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Покрай протестите на улицата се заговори и за коридорите на властта. Най-вече за заплатите в тия коридори. На мушката веднага кацнаха депутатите – със заплати над 3 хиляди, които с добавките (участие в комисии, средства за сътрудници, командировки и прочие) надхвърлят 5 хиляди. С повишаването на средната заплата ще се вдигнат и доходите на парламентаристите –  ковачите на закони сами са си вързали гащите за три средни заплати по статистика. Хилядарките по ведомост си вървят, дори и депутатите да не стъпват в пленарната зала. Бойкотът на социалистите не се отразява на месечните им доходи.

Депутатът от ДПС Пеевски въобще не  стъпва в този парламент, а пък трудовият стаж и възнаграждението му си върви… Карай – да върви! Пеевски е недосегаем – държавата е негова, никой не може да му каже копче! И работодателят (народът) не може да прекрати мандата му – поради неявяване. Както всеки работодател би уволнил всеки работник, който не ходи на работа.

Премиерът в една от телевизионните си изяви издаде заплатата на президента – 11 хиляди. Тук може да се разсъждава: за едни това е безумно много, за други – е нормално държавният глава да е с една глава над другите заплати. И докато се обсъжда размерът на президентската заплата, се  пропуска друго много важно: не е ли раздут щатът на Президентството? Колко съветника, колко отдели, колко експерти се въртят около държавния глава? И какви са техните заплати? А около вицепрезидента? Навремето, когато Първанов беше президент, той премести-намести другарите си, чиновници от „Позитано”, на „Дондуков”. И ги дондурка на топлите местенца два мандата… Сега Радев пак пълни канцелариите със свои хора – президентските служби и отдели са като министерствата… Така президентската власт, без да има такива правомощия по Конституция, става дубльор на изпълнителната.

Иначе изпълнителната власт е истинският балон, надут до пръсване – управляващата коалиция гледа да настани всеки от партийците си на топла длъжност и висока заплата. По партийни квоти и партийни заслуги. Когато разследващите прокурори намериха в сейфа на главния секретар на Агенцията за българите в чужбина  сумата от 400 хиляди лева, научихме и официалната заплата по ведомост на този чиновник, човек на ВМРО – около 3 хиляди лева…

Така можем да добием представа какви са заплатите на десетките и стотици чиновници като него, окупирали службици  в държавния апарат. Парата е в апарата. Освен министерствата, какви ли не агенции и комисии развъждат бюджетни бозайници.

В СЕМ (съвета за електронни медии) работели около стотина експерти. В КЕВР – около сто и петдесет…

Ако статистиката сметне, ще излезе, че най-бедната страна в Европейския съюз изхранва и охранва най-голямата армия от държавни служители бюрократи.

Протестиращите на улицата издигат лозунги за смяна на системата. Едва ли искат да връщат социализма в Правешкия му вариант… По-скоро за тях „смяната на системата” означава да се смени партийно-бюрократичният модел в държавата. Да се съкрати апаратът, да се орежат чиновническите заплати и привилегии, да се тури край на партийните назначения на „наши” хора на „топли” местенца.

Ама кой да го направи това? Виждате ли някъде политик-реформатор?

В нито един от трите си премиерски мандата Бойко Борисов не се показа като реформатор.

А по-скоро като деформатор.

Така държавата се деформира и нито една нейна институция вече не работи както трябва.

Колко ли може да продължи това?

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 98 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.