МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"
На „Раковски” 134 с водосвети и литургии се нанесе нов политически субект – Националният фронт за спасение на България, предвождан от лидера си Валери Симеонов. Сградата - емблема на демокрацията, вече е емблема на патриот-популизма и на аграр-диалектизма. Последното е свързано с култови реплики на лидера („Ни мъ канят на срещъ с Ердоган, чи дъ ни съ изпуснъ”), а първото – с постъпките му.
Но такива са реалностите – новият субект в политиката измести стария. Изтика го първо от парламента, а сега и от сградата.
Как така стана, че от СДС нищо не остана? Или по-скоро нещо остана, ама то на нищо не прилича.
Особена политическа далновидност е нужна, за да сведеш Съюза, подкрепян от милиони българи, до един файтон хора. То и файтон е много за днешното СДС – ще го събере малка градска двуместна кола, модел „Смарт”- за лидера Лукарски и жена му.
Водачите на СДС през годините се занимаваха с отлюспвания и разцепвания, с делене и роене. И вместо да печелят съмишленици, те ги отблъскваха.
Положението на организацията се влошаваше, но материалното положение на водачите се подобряваше. Един забогатяваше от закуски, друг – от приватизиран гараж, трети – от софийски имоти. Кой каквото можа, завлече в мътните времена на приватизацията. Днес много от лидерите, които развяваха сини байраци по митингите, са материално обезпечени хора, които в личен план са доволни от развитието на българската демокрация.
Други от лидерите се оказаха с досиета от ДС – те пък работеха по задачи от службите.
Трети просто не бяха за тая работа. Уж десни, а леваци.
Един спомен: преди години начело на СДС застана младият икономист Мартин Димитров, човек професионално подготвен, но само в своята си област. Нашият колега Йордан Попов (смешна му памет!) го срещнал случайно на площад „Славейков” и го поканил в редакцията на „Стършел”. „Тоя вестник още ли излиза?” – изненадал се Мартин Димитров.
Само от такъв въпрос става ясно, че този лидер не е за този пост.
Да, драги Мартине, „Стършел” и днес още излиза. А къде е вашият вестник „Демокрация”? Къде са останалите демократични вестници – „Век 21”, „Седем”, „Литературен форум” и т. н.?
Къде ви е културната политика? Къде ви е интелектуалната подкрепа?
В началото на промените интелектуалците (журналисти, артисти, писатели, певци) подкрепяха безкористно и спонтанно „синята идея”. По-късно разните лидери, за да приватизират „идеята” за себе си, разгониха всичко, що мислеше с главата си, и се оградиха с послушници – кариеристи, хитреци и въжеиграчи.
Втори спомен: пак преди години, по времето на ОДС, двамата с Йордан Попов (мир на смеха му!) отидохме в парламента при групата на сините депутати. Имахме една творческа идея и търсехме подкрепата им. Посрещнаха ни приятелски, сервираха ни кафе и ни казаха да изчакаме Иван Сотиров, тогава секретар на СДС, с него да обсъдим въпроса. Чакаме двамата с Попов в стаята на ОДС, идва Иван Сотиров и, още преди да се ръкуваме, пали цигара (пушенето в Народното събрание е забранено) и почва да ни духа в лицата. Йордан не понасяше цигарен дим – задави се, закашля се. Това не впечатли Сотиров – той продължи да си пуши и невъзмутимо да ни духа в лицата. Веднага разбрахме намека: цигарата му е по-важна от срещата с нас. Тръгнахме си, а резултатът от нашата среща бе само цигарен дим.
Сега същият Сотиров излиза по телевизията (мярнах го оня ден в някакво политическо предаване) да дава акъл за дясното.
Щом пак той се е заел с дясното, ясно е какво ще излезе – дим. Толкова ще е ползата от нов съюз със старите лидери, които надробиха „синята идея” на дребни партийки, всяка под единия процент.
Защо са под един процент? Много просто: защото са политикани, а не политици. Ако наистина са десни, какво правят за частната собственост? А за подкрепа на частния бизнес? Как защитават интересите на предприемача? Ами интересите на дребния производител, мачкан от монопола?
Какво правят днес десните партийки за Европейска България, която други партии ориентират към Евразия?
Знаем какво правят – само тънки сметки. Как да прескочат процентите към парламента. Как да седнат на банките и да получават депутатски заплати.
Ама и тия им сметки все не излизат.
А пък „Стършел” продължава да излиза, въпреки че Мартин Димитров не знаеше за този факт.
