МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Писали сме го и друг път – „заедница” е думата, която в Македония използват за общност. Европската заедница – това е целта, която си и поставило сегашното македонско правителство.

Но тази цел среща „заедница” в друг смисъл – на заяждане. И заяжданията не спират, даже след подписването на договора край Преспанкото езеро за уточненото ново име на балканската държава – вече Северна Македония.

Заяжданията биват външни (митинги и протести в Гърция) и вътрешни (митинги и протести) в самата вече Северна Македония.

Гърците не си дават името на областта и историческия герой Александър, македонците си искат Македонията без географски уточнения. И Александър Велики, разбира се, защото „идентитетот” от последните десетилетия им внуши, че са велики като негови внуци…

Това е обяснимо – всяка страна си има своя лумпен. Който вее байраци, крещи и митингува.

Македонски журналист го каза за протестиращите в Скопие, че са най-необразованата и най-манипулируема част от населението. И на гръцките протестиращи им личи да са от тая порода.

Спорът трудно ще приключи – сигурно ще има още протести, а в Македония – и референдум.

А къде сме ние?

Официално премиерът и външният министър приветстваха договора между Заев и Ципрас, защото това отваря вратата на съседите ни към НАТО и ЕС. Нещо, което се точи и влачи повече от четвърт век.

Патриотите в правителството можеха да се опънат, но тактично замълчаха. Значи географското уточнение Северна ги устройва.

Социалистите на Нинова го преглътнаха с леки бележки за гаранции в бъдещите отношения.

Най-неочаквано против се обяви бившият ни посланик в Скопие Александър Йорданов, който уж е известен като демократ и радетел за европейска интеграция. В интервю за БНР той каза, че е против името Северна - не трябвало да се правят конюнктурни отстъпки заради едното членство в ЕС и НАТО… И се заяде с това, че Заев споменал в някаква реч за Кирил и Методий като за техни първоучители… Че какво чудно, нали имаме една азбука, нали двете делегации, българската и македонската, заедно празнувахме 24-ти май в Рим? Що за заядлива позиция?

Такава ли е позицията и на другите наши „демократи”? Така ли мислят и от новото дясно обединение „Демократична България”? Нали имат нещо като „кабинет в сянка”?

Какво измъдриха в сянката?

Да не се окаже, че у нас единствените, които са против споразумението Заев-Ципрас, спирачката по пътя на Македония към НАТО и ЕС са не лумпените, а „умните и красивите”?

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 151 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.