МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Писали сме го и друг път – „заедница” е думата, която в Македония използват за общност. Европската заедница – това е целта, която си и поставило сегашното македонско правителство.

Но тази цел среща „заедница” в друг смисъл – на заяждане. И заяжданията не спират, даже след подписването на договора край Преспанкото езеро за уточненото ново име на балканската държава – вече Северна Македония.

Заяжданията биват външни (митинги и протести в Гърция) и вътрешни (митинги и протести) в самата вече Северна Македония.

Гърците не си дават името на областта и историческия герой Александър, македонците си искат Македонията без географски уточнения. И Александър Велики, разбира се, защото „идентитетот” от последните десетилетия им внуши, че са велики като негови внуци…

Това е обяснимо – всяка страна си има своя лумпен. Който вее байраци, крещи и митингува.

Македонски журналист го каза за протестиращите в Скопие, че са най-необразованата и най-манипулируема част от населението. И на гръцките протестиращи им личи да са от тая порода.

Спорът трудно ще приключи – сигурно ще има още протести, а в Македония – и референдум.

А къде сме ние?

Официално премиерът и външният министър приветстваха договора между Заев и Ципрас, защото това отваря вратата на съседите ни към НАТО и ЕС. Нещо, което се точи и влачи повече от четвърт век.

Патриотите в правителството можеха да се опънат, но тактично замълчаха. Значи географското уточнение Северна ги устройва.

Социалистите на Нинова го преглътнаха с леки бележки за гаранции в бъдещите отношения.

Най-неочаквано против се обяви бившият ни посланик в Скопие Александър Йорданов, който уж е известен като демократ и радетел за европейска интеграция. В интервю за БНР той каза, че е против името Северна - не трябвало да се правят конюнктурни отстъпки заради едното членство в ЕС и НАТО… И се заяде с това, че Заев споменал в някаква реч за Кирил и Методий като за техни първоучители… Че какво чудно, нали имаме една азбука, нали двете делегации, българската и македонската, заедно празнувахме 24-ти май в Рим? Що за заядлива позиция?

Такава ли е позицията и на другите наши „демократи”? Така ли мислят и от новото дясно обединение „Демократична България”? Нали имат нещо като „кабинет в сянка”?

Какво измъдриха в сянката?

Да не се окаже, че у нас единствените, които са против споразумението Заев-Ципрас, спирачката по пътя на Македония към НАТО и ЕС са не лумпените, а „умните и красивите”?

 

 

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.