МИХАИЛ ВЕШИМ, „СТЪРШЕЛ“

Помните ли какво откритие направи руският президент Владимир Путин на 24 май миналата година?

Че азбуката на Кирил и Методий иде от „македонските земи”.

А тази година българският президент Румен Радев отиде към „руските земи” по повод Деня на славянската писменост.

И на срещата си с Владимир Владимирович удари ниско чело пред царя-государя. Не потърси обяснение за „македонските земи”, но затова пък подхвана старата песен за енергийните проекти.

Песен-частушка, изпълнявана навремето от друг наш президент с псевдоним Гоце, който даже ни беше уредил Голям шлем. Големи приказки бяха, Големи планове. В резултат – Голямо нищо.

И по-добре, иначе днес щяхме да сме до гуша в руската енергийна яма. Както затънахме в Голямата дупка – площадката на АЕЦ „Белене”. С Путин президентът Радев намери за нужно да подхване разговор за Дупката. С предложение да я застрояваме наново, пак съвместно с „Россатом”. Сякаш сме крайнонуждаещи се за трийсетгодишен ядрен реактор, надежден колкото руски самовар.

И за газа отвори дума Радев, но не за цената, която у нас е най-висока, сравнена с други европейски страни. А за газов поток - пореден опит за нова тръба към България.

Получи снисходителна усмивка – като от цар към васал. Васал, който даже няма правомощия да води икономически пазарлъци.

Резултатът от посещението – Голямо нищо. Само руските медии взеха на подбив нашия държавен глава: че идва да проси „газова прошка”.

Ходенето на Радев при Путин в Сочи посочи на русофилите у нас, че това е техният президент. На останалите българи, че това е президентът, удобен за Кремъл.

На европейските ни партньори – че България върти очи на изток.

И нищо повече.

Все пак от посещението на Радев при Путин имаше резултат. От него се разбра, че ще има второ посещение. И то съвсем скоро, след някой ден – на премиера Бойко Борисов.

Нещо, което явно е подготвяно отдалеч, но пазено в най-дълбока тайна. Не само от българите, ами и от ЕС.

Сега чак ни се изясни защо премиерът ни изведнъж се разбърза да сваля мораториума върху строежа на АЕЦ-а. И че китайците, евентуални инвеститори, с които ни баламосваше, всъщност говорят на мягкий знак и на „э-оборотное”.

Всичко това е било за угода на Владимир Владимирович.

При предишно ходене в Москва Борисов подари на Путин куче.

При сегашното има вероятност да му подари българската енергийна независимост.

 

  • РЕКВИЕМ

    Извън алеята

    Марин Георгиев за Кирил Кадийски:

    "Беше вулкан, който постоянно изригва…"

     
  • КЛАСИКЪТ

    Неостаряващият гений: 270 години Моцарт

     От дете-чудо до безсмъртен творец, променил музиката завинаги...

    • Моцарт и... Хитлер!  Една абсурдна история…
    • Истината за смъртта на гения.
     

„Философстваме, когато всичко отиде по дяволите.“

Дж. М. Кутси, южноафрикански писател, роден на 9 февруари преди 86 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Триумф за Кирил Манолов в „Риголето“

 

"В контекста на днешния осезаем недостиг на автентични Вердиеви гласове Риголето на Кирил Манолов е рядък пример за пълнокръвна, стилово издържана и дълбоко емоционална, забележителна интерпретация." - рецензия от Василена Атанасова

Да запазиш човешкото си достойнство (ревю)

 

„Върховният Марти“, или за цената на победата и границите на Аз-а...

 

За диалога между киното и литературата

 

През лабиринта на изкуствата: книгата на Владимир Донев „Българската литературна класика във филмовото изкуство“...