МИХАИЛ ВЕШИМ, "Стършел"

Президентът Радев заговори за „единение” от екраните на телевизорите в петъчната вечер.

Седмица преди това той се срещна с някакви „общественици”, нарекли себе си „единители”. Кои са те? Знаем ги много доб­ре… Оглавява ги историкът, акад. Георги Марков, с агентурно досие от ДС. Повечето членове на комитета също били от живковите репресивни служби – някои като агенти, а други – и като офицери.

Ако в България имаше лустрация, както в другите бивши соц­страни, тези „деятели-единители” едва ли щяха да се класират за някаква държавна или обществена дейност. Поради липса на лустрация – сега минават за съвест на цялата нация. Според политолозите утре на тях щяла да се опре една бъдеща президентска партия.

Утре – ще видим, а сега президентът се опря на техния призив за единение и ни го прогласи от телевизора.

В изявлението си каза, че е избрал датата неслучайно – преди сто години на 29 септември разбунтували се войници напускат фронта и  настъпват към София. При Княжево биват спрени  от правителствена войска – най-вече юнкери, курсанти от Военното училище.

И едните, и другите, според Радев, са имали своята истина, заради която са гърмели с пушките.

В социалистическите учебници събитието се наричаше Войнишко въстание (нещо както „наша” Октомврийска революция), а днес повечето историци го определят като метеж против законната власт в държавата.

Сега в местността Черния кос има гранитен паметник на войник – бунтовник.

В своето стихотворение „Владайският вятър” от книгата „Цар и говедар” (изд. „Жанет 45, 2010 г.), поетът-сатирик Марко Ганчев сочи един начин за национално помирение:

Неспирното течение си иска,

освен бензиностанция и ханче,

срещу въстаника от обелиска

да има паметник

и на курсантче.

Така не с един, а с два паметника във Владайското дефиле можем да тръгнем към единение.

Можем да се единим и по-нататък с още предложения:

До паметника на съветската армия в центъра на София (който така и не бе премахнат или преместен) да се вдигне и мемориал за жертвите на социализма – в същата големина.

На пловдивското тепе, до Альоша, да има паметник (с ръста на съветския войник) и на загиналите в Белене и Ловеч.

А на Бузлуджа, до социалистическата Чиния (която сега позитанци настояват да се ремонтират за държавна сметка), да има кръст – в памет на онези, които са били убивани, защото не вярват на социалистическите идеи.

Вместо това се вдигат паметници на Тодор Живков, на Цола Драгойчева и на Пенчо Кубадински. Кой ще е следващият монумент от политбюрото? Милко Балев или Гриша Филипов?

Къде тогава да търсим единението?

Едининение у нас е възможно само между „Позитано” и Президентството – споено с братската помощ на генерал Решетников.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята