Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 г. с решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) през 1961 г. Оттогава всяка година един театрален режисьор прави послание. Автор на първото послание през 1962 г. е Жан Кокто. Посланието тази година е на руския режисьор Анатолий Василиев.

---

АНАТОЛИЙ ВАСИЛИЕВ

Необходим ли е театърът?  Хиляди разочаровани професионалисти и милиони уморени от театъра хора си задават този въпрос. За какво ни е? Във времена, когато сцената е толкова незначителна в сравнение с градските площади и в страните, където се разиграват истинските трагедии на реалния живот.

Какво е той за нас? Позлатени балкони, кадифени кресла, мръсни кулиси, измъчени гласове или обратно – черни кутии, зацапани с мръсотия и кръв и пълни с яростни голи тела.

Какво може да ни каже? Всичко!

Театърът може да ни каже всичко. Как боговете обитават небесата, и как затворниците тънат в подземията, как страстта може да възвисява, и любовта да унищожава, как от добрия човек никой не се нуждае, и как измамата властва, как хората живеят в домове си, а децата - в бежански лагери, и как се връщат в пустинята, и как се разделят с любимите, театърът може да разкаже за всичко това.

Театър е имало и ще го има завинаги. И точно сега, в последните 50 или 70 години, той е наистина необходим. Защото от публичните изкуства само театърът предава думите от уста на уста, погледа от очи в очи, движението от ръка към ръка и от тяло на тяло. Театърът не се нуждае от посредник, за да достигне до хората. Той е прозрачна светлина, която не идва нито от юг, нито от север, нито от изток, нито от запад – той е светлината, която лъчи от всички страни на света, разпознаваема за всяко човешко същество било то враждебно или приятелски настроено към него.

Необходим ни е театър в различни форми. И въпреки това, измежду многото и различни театрални форми, архаичните форми на театър се явяват като най-необходими. Ритуалният театър не бива да бъде противопоставян на театъра на „цивилизованите“ народи. Светската култура се обезличава все повече и така наречената „културна информация“ постепенно заменя и измества простите стойности и възможността за среща с тях.

Днес театърът отворя широко врати. Входът е свободен за всички. По дяволите всички джаджи и компютри – просто идете на театър, заемете местата в партера и на балконите, вслушайте се в думите, вгледайте се в живите образи! – това е театърът, не го пренебрегвайте, не пропускайте шанса си да участвате в него, увлечени в празния си забързан живот.

Нуждаем се от всеки вид театър. И само един театър не ни е нужен. Театърът на политическите игри, театърът на политическите машинации, театърът на политиците, театърът на политиката. Театърът, от който нямаме нужда, е театърът на ежедневния терор - индивидуален или колективен, театърът на труповете и кръвта по улиците и площадите, в столиците и в провинциите, сблъсъкът между религиите и етносите.

 

Превод: Ина Божидарова, Съюз на артистите в България

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Не знам какво ни готви бъдещето, но знам, че трябва да остана позитивна и да не си позволявам да се отчайвам.“

Никол Кидман, австралийска актриса, родена на 20 юни преди 57 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…