АДВОКАТ СИЛВИЯ ПЕТКОВА, "ФЕЙСБУК"
Няма как да остана равнодушна към състоялата се вчера церемония по връчване на наградите ИКАР 2021.
Съюзът на българските артисти връчва националните награди "Икар" за сценични постижения през изминалата календарна година. Такъв е правилникът. Само по изключение наградата се връчва за изключителен принос и логично, и напълно заслужено, тази година тя отиде при Татяна Лолова.
Някак между другото бяха представени наградите в категория "Цирково изкуство" и "Вариететно изкуство". Дори не бяха излъчени видеата на номинираните. Самото награждаване не беше излъчено и по БНТ. Това са две изкуства, които едва едва дишат, но в тях, като последните мохикани, продължават да се борят много и невероятно талантливи млади хора, за които изминалата година беше ужасяваща в професионален план. Включително, в разгара на пандемията София се сдоби с вариететен театър. За тези млади хора гилдията не дава абсолютно никакви стимули за развитие.
Въпреки правилата на самия САБ за връчване на наградите, победителите се оказаха артисти, работили за последно в зората на демокрацията. Победителят в категория "Цирково изкуство" се оказа напълно неизвестен за хората под 30-35 години. И това е нормално, защото, както той самият каза, докато получаваше наградата, не се е качвал на сцена в последните 25 години. Същото се отнася за победителката в категория "Вариететно изкуство". Класика. То нищо в държавата не се случва според правилата, какво да говорим за един "Икар".
Цялата церемония беше тъжна. Ужасно тъжна. В рамките на една календарна година българското театрално изкуство изгуби много от иконите си. Последният огромен удар дойде със смъртта на Иван Налбантов, който почина преди два дни. Старата театрална школа пък се пресели в небесния театър почти напълно със смъртта на невероятната и непрежалима за българската публика Татяна Лолова. При това твърде скоро след загубата на Госпожа стихийно бедствие и Мастъра. Жива и здрава да е проф. Цветана Манева, която остана може би последният доайен на гениалния български театър.
Самата церемония беше открита от Ицо Хазарта, който цензурира нецензурните думи в песните си, а около него танцуваха полуголи момичета. Не, че има нещо лошо в това. Напротив. Просто всеки вид музика си има подходящо време и място.
Прекрасно е да се види, сред номинираните и наградените, с колко много талантливи хора разполага страната ни. Много от тях са съвсем млади. Остава надеждата, че изкуството в България все пак е някак още живо, макар и на прага на последния си дъх.
Само победителят в категория "Дублаж" при мъжете - Любомир Младенов, с леко шеговит тон, прояви смелостта да нарече нещата с истинските им имена - че дубльорите са оставени да работят в мазета, където има кислород за не повече от 30 минути, забравени от всички, с унизително ниски заплати. Истината е, че това е положението във всяка една от театралните сфери.
А българите сме жадни за изкуство. Измежду излизанията на Ицо Хазарта и полуголите момичета имаше едно невероятно, уникално изпълнение на Керана и маестро Васко Василев. Песента е създадена специално за церемонията в памет на отишлите си през тази и изминалата година български артисти. Ето така е редно да изглежда церемонията. Пиано и цигулка. Уникалният глас на Керана.
Веднага след това изпълнение излезе председателят на САБ - Христо Мутафчиев. По избелели дънки, по смачкани маратонки и много трудно подвижен. Той самият е една метафора на българското изкуство, което също като него е с избелели дънки, смачкани маратонки и едва се движи. И е в това състояние, заради липсващия стимул за младите, които като истински мазохисти продължават да се борят за своята публика.
Церемонията беше закрита от Ицо Хазарта и полуголите момичета. "Браво, браво, господине. Хубаво ли ти е? А дано ти мине!" (по мотиви от едноименната песен на Ицо Хазарта, с която церемонията приключи).
