„Нашият православен народ  достигна до такова гнусно скотско положение, щото и аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестира против своите скотски теглила. Тука се подиграват с имота ти, с живота ти, с труда ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човешко съществуване,   а ти мълчиш като риба и търпиш като вол, молиш се Богу като най-последния грешник и чакаш второто дохождане на Месия, за да добиеш награда за своите петвековни страдания. Какво искате от един подобен народ? Той е роб, и роб безусловен, и аз имам пълно человеческо право да го прокълна от всичкото си сърце и душа, ако той и занапред остане така равнодушен към своята горчива съдба. 

Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци!" 

Познахте ли от кого е този текст?

От великия Ботев, нали?! 

Когото вече цензурираха в учебниците на нашите деца... 

НО НИЕ ВЕЧЕ ЗАПОЧНАХМЕ ЗАЩОТО СМЕ:

Първи по корупция от години.

Първи по заболявания. Криза в здравеопазването, най- скъпи лекарства.

Първи по смъртност.

Първи по неграмотност.

Заради кризата в образованието.

Съсипаната българската култура.

Защото  сме последни по качество на живот.

С най-ниска продължителност на живот.

 С най- мизерните пенсии и заплати

С най-малко чужди инвестиции от всички страни в ЕС.

Със застрашен среден и дребен бизнес

С компрометирана съдебна власт

На последно място по свобода на словото в ЕС.

Очевидно - този модел за Борисов беше  ултра справедлив. 

Така ли изглеждат нещата от премиерския прозорец? 

 Но както видяхме, на улицата се вижда съвсем друго, нали?!

 

 

 

ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ, ПЕН- България

„Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте с Любов и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемете, правете го с Любов.”

Петър Дънов, български философ, роден на 11 юли преди 162 години

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит. 

Параграф 44

 

 или Фактофикция на военномирния трудоден