МАРИЯ КАСИМОВА – МОАСЕ, "Фейсбук"

Изгледах де що се появи като видео или репортаж от днешната спешна конференция на ГЕРБ. Неизменно има едно абсолютно еднакво неудобство у тези, дето ги спират журналисти да ги питат кои са, от кой град идват или към коя структура на партията принадлежат. Озъртат се като патета, обръщат гръб и мънкат някакви общи неща, изсулват се класически. Типажът е един и същ - слънчеви очила, диагоналки, фанелки, кореми, загорели ръце, къси панталони... Някои клети хорица от чудене какво да кажат, се впускат да обясняват, че са доволни от управлението.

Като ги питат от кое по-точно са доволни, казват "работими...". Значи достатъчно им е просто нещо там да работят, да има къде да си сложат строителната машина - нещо, което не би трябвало да е отличаваща характеристика за едно управление днес, а негова подразбираща се като основна задача. Тези хорица не знаят колко пари от проекти, в които точно такива като тях трябваше да са заети, бяха натъпкани по чекмеджетата и джобовете. Не знаят колко помощи и грантове трябваше да стигнат до такива като тях, но стигнаха до такива, които са над тях, именно за да са НАД тях. Клета сбирщина на каквото и както може, за да се спасяват редиците. Глупост след глупост, наглост след наглост. И най-красноречивото - бой над журналисти! Активистки, дето едно време щяха да да председателки на училищни комитети на комсомола, застават с телата си за бранят момчета с татуировки, но не пускат журналисти, защото нямат бадж... Бадж... ШуроБАДЖанащина.

Какво е отношението в една страна към журналистите е показателно за много неща. Така показателни са също отношението към слабите, към болните, към децата, към жените, към насилието, към старите хора. Достатъчно е само да си ги припомним и ще установим, че сме толкова далеч от някакви човешки ценности и съвременност, колкото никога не сме били.

Журналистиката не е инфлуенсърство - тя е коректив. Да биеш по коректива означава, че искаш да го няма. И да наложиш свой. Нещо, което тези безобразници правят отдавна и вече напълно необезспокоявано го и демонстрират. Когато няма коректив за нищо, идва диктатурата със своя си коректив и репресивен апарат. Той, както е известно, работи отдавна - знаем какво става в NOVA, в какво се превърна "24 часа", как са свободите в БНТ, какви са задкулисните игри в БНР... Знаем, че всички онези "почистените", с "опразнените столчета", са сега с телефоните си на площада, по събитията, по пресконференциите, за които, видиш ли, нямат бадж...

Като журналисти сме длъжни да спрем това сега! Да се защитим като професионалисти и хора, които си обичат работата.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„С диплома за художник можеш да пееш в „Ла Скала“, но не можеш да преподаваш в Софийската консерватория.“

Михаил Ангелов, български диригент, роден на 19 февруари преди 93 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.