Оригиналът - снимка от Министерския съвет. Социалистически реализъм в действие

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Засега по веднъж в седмица, скоро на всеки три дни, а ще дойде време и всеки ден да се налага да привеждам този текст, като обновявам само конкретния повод:

СРУТЕЩА И СВЛАЧИЩА

Срутището към Рилския манастир в никакъв случай не е изключение! То само ни подсказва и показва какво правило ни очаква в близките години. Срутища и свлачища, пропадания и разпадания, предремонти и следремонти, думба-лумба, колкото – толкова, както – така, когато – тогава, където – там.

Това са стилът и методът, по които строи тази власт – през куп за грош и през пръсти. За нея е важно количеството, а не качеството. За нея е нужно да се похвàли, да се отчете, да се пошуми, да се удари в гърдите Булгар! Булгар!

Днес не се спазват стандарти и норми – всичко е на око и на кантар. Завличат се корупционно огромни суми и с остатъка се прави като за Бог да прости и карай да е весело. Контролиращите структури не смеят да си вършат работата и проверяват, ако проверяват, с широко затворени очи.

Като при късния соц (но без строгия надзор, който тогава бе правило, макар и не без изключения) се бърза да се реже лента не когато трябва, а когато на Режещия ленти му е необходимо и достатъчно да си организира поредната пиарна, а по скоро prопагандна акция. На това руснаците му викаха през соца показуха.

Така че наистина срутището към Рилския манастир е червена лампичка – какво ни предстои.

Както се пошегува една ФБ-приятелка, ББ явно е безумно смел човек – той си слага главата в торбата и поема колосални рискове всеки път, когато пътува по магистралите, които по негово време, чрез неговата власт и от приближените до нея фирми се строят у нас. Така ги строят, че си оставят ръцете. И като си ги оставят, вижда се, че и двете са били леви.

 

  • В СЯНКАТА НА СЛАВАТА

    Пит Спенсър – тихият мотор на "Smokie"

     Той е  активен композитор и текстописец, като често работи в тандем с Крис Норман. Заедно създават много от най-известните песни на групата, включително емблематичната "Run to Me"... 

„Да служа ще се радвам, но да прислужвам ще ми дотежи.“

Александър Грибоедов, руски поет, драматург, композитор и допломат, роден на 15 януари преди 231 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Подводните течения на Лука Гуаданино

 

„След лова“ на Лука Гуаданино е сред най-неоценените и погрешно разбрани филми през миналата година.

Искри от въглени и неподправен патриотичен плам

     

„Въглени“ - историческа сага от XVII век за страдание, любов и възход

Много повече от писма

 

Амелия Личева за книгата  „Тук и сега. Писма (2008-2011)“, издадена в края на миналата година на български от „Кръг” в превод на Иглика Василева.