НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

В таксито съм принуден да слушам главния прокурор.

Разтривам очи и уши - да не би да сме се върнали в късния соц???

Такова лакирано, апломб-ирано, нискостеблено, скъсало с реалността слово!

Господи, спукана му е работата на Отечеството ни любезно!

---

Много ми е интересно, дали някой от прокуратурата днес в Бояна, каза поне една дума:

- за драстичния отказ на съдебната система от правосъдие;

- за проялата цялата прокуратура в частност и съдебната система като цяло, корупция;

- за политическите поръчки, изпълнявани понякога със садизъм от прокурори-прислужници на властта;

- за демонстрираната агресивност от главния прокурор към основни права и свободи на гражданите, към демократични дейности и практики, присъщи на нормалното европейско общество?

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Мисля, че генерално човек не може да живее без религия. Някои могат да я заместват с култура, какъвто е случаят при мен.”

Марио Варгас Льоса, перуански писател, роден на 28 март преди 87 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията