НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

В едно лично софийско училище с преподаване на средиземноморски езици някога кипеше голяма любов към Бойко Борисов. В това любимо на душата ми училище името Му беше свято и обвито с ореол. Жените на моето училище го боготворяха.

Първа започна една учителка по естествени науки - хубавичка и палава мома. Тя веднага се записа в ГЕРБ и за нула време направи такава кариера, че я гледахме само по телевизора. Като си помислех, че кабинетът й беше през три врати от моя, и получавах комплекси. Упреквах се до разкаяние, че не съм провидял и оценил високите й партийни и държавни таланти. А беше хубава и палава мома.

След нея в Борисов се влюби една от шефките на училището.

- Милчев, - каза ми тя, - имам две мечти. Първата е да съм по-млада, а втората е да си правя редовно лазерна епилация, та ако случайно ме забележи Бойко, да съм безупречна.

И излезе безупречна - сега е голям началник в голямо министерство и се надявам лазерната епилация да не е проблем. С подмладяването обаче не ми е ясно как точно стои въпросът.

Само ще вметна, че когато още в началото попитах тази наша началничка защо питае такива чувства към Генерала, тя промълви :

- Ами така, голям магнит ми е.

Чистачките, и те влюбени, спираха веднага да ти чистят стаята, ако кажеш нещо срещу Вожда. В малките си еднометрови офисчета бяха залепили негови снимки, портрети, биографии и още каквото се сетите за идола.

- Всичко му разбирам, като говори. Все едно, че мъжът ми, акордеонистът говори. Как да не му вярвам, кажи ми, като говори като мъжа ми? Така ми обясняваше една от чистачките.

Преди пет-шест години за 24 май домакинката на училището направи в Бойкова чест зимна градина с цветя и всякакви растения. И там, в голямо сандъче с райграс изряза две букви Б. Зимна градина в коридора с две символни букви ББ. После домакинката пусна перде пред зимната градина - да не се прашат цветята и най-вече буквите.

Обичаше го и библиотекарката, която отдели специален стелаж с книги на Карл Май.

А готвачката в стола въведе в менюто така нареченото генералско кюфте - кайма с жълтък в средата, нещо като пагони със звезда.

След такава любов аз какво да правя, освен да се разболея от мъка и от наранено мъжко самолюбие и да напусна?

И на тръгване да си откъсна няколко ябълки от задния двор на училището. По-сладки ябълки от тези никога не съм ял.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Инквизиторите горят книги напразно. Всяка книга, която има какво да каже, гори със смях, защото книгите, които си заслужават, излизат отвъд своите страници.”

Бохумил Храбал, чешки писател, роден на 28 март преди 109 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията