НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

На път за протеста – Великото народно въстание 3, минаваме през Борисовата градина. Навсякъде около нас е Великото заесеняване. Шарена шума, паяжини, слънчеви зайчета, мекота.

Майки бутат в колички любовта си.

Един здравеняк играе с кучето си хокей на поляната и жълтата топка в устата на кучето е като парче слънце.

В подлеза до старата телевизионна кула саксофонист свири „My Way“ на Франк Синатра. И колелетата, които фучат край него, правят песента още по-бавна.

На изхода на подлеза димят конски екскременти – конната полиция е минала за всеки случай и тук – да се знае, че има есен, но има и полиция и коне.

Езерото с лилиите е още по-кръгло и тъмнозелено.

А на края на парка, на върха на надуваемия детски замък се плези голям клоун с червен нос и червена вратовръзка.

Гузно ми е и ме е срам от мислите ми, но си мисля точно това: Тези хора защо са тук? Защо не са на протестите?

След това минаваме Орлов мост и влизаме в друга държава – държавата на Великото народно въстание.

Чуват се вувузели, пищят свирки и някъде в дъното на погледа ми и в дъното на „Цар Освободител“ нещо глъхне и се вее. От Орлов мост още чувам как нещо се вее. Есента вее знамена.

На протеста има момиче, което държи кучето си на ръце като бебе. Каква Мадона само!

Има дете, седнало с плакат на бордюра.

Има и мои приятели – професор, режисьор, треньор по футбол. И непознати – много непознати.

Пред най-важния прозорец на Министерския съвет е спуснато българското знаме – нали е празник на Независимостта. Мисля си, че знамето само закрива прозореца на великия премиер и така му пречи да вижда реалността.

Има и сергия за звуци – каква красива сергия с музикални инструменти за гняв има насред площада!

От трибуната говорят много хора. Почти не ги чувам. След толкова дни и приказки думите ми се сливат. Разбирам само, че сега има и чужденци, депутати в Европейския парламент.

В ушите и ума ми обаче остават няколко изречения, почти изплакани от трибуната: „На гроба на Вазов, който е до църквата „Света София“, винаги е светело кандило. От пет години кандилото не свети. Не свети кандилото на гроба на Вазов, защото кметицата Фандъкова не знаела кой трябва да плаща тока.“

Това чувам от трибуната и нищо повече не искам да чуя.

Всичко ми е все едно, щом няма кой да плати тока за кандилото на Вазов.

Великото народно въстание продължава. И Великото заесеняване също. Защото Есента е велика и красива.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Авторът! Авторът!

    Скорсезе все още олицетворява значимото авторско кино в неговата американска интерпретация, съчетаваща актуална проблематика и зрелищно професионално майсторство.

  • ВОЙНАТА

    Кирил Кадийски преведе "Червона калина"

    Маршируват наште доброволци, всеки в кръв облян,

    ще избавят брата украинец, от врага окован.

    А ние нашите братя украински ще освободим,

    а ние славната Украйна - хей-брей! - ще разведрим...

„Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

Луис Карол, английски писател, роден на 27 януари преди 191 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята