НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"
На път за протеста – Великото народно въстание 3, минаваме през Борисовата градина. Навсякъде около нас е Великото заесеняване. Шарена шума, паяжини, слънчеви зайчета, мекота.
Майки бутат в колички любовта си.
Един здравеняк играе с кучето си хокей на поляната и жълтата топка в устата на кучето е като парче слънце.
В подлеза до старата телевизионна кула саксофонист свири „My Way“ на Франк Синатра. И колелетата, които фучат край него, правят песента още по-бавна.
На изхода на подлеза димят конски екскременти – конната полиция е минала за всеки случай и тук – да се знае, че има есен, но има и полиция и коне.
Езерото с лилиите е още по-кръгло и тъмнозелено.
А на края на парка, на върха на надуваемия детски замък се плези голям клоун с червен нос и червена вратовръзка.
Гузно ми е и ме е срам от мислите ми, но си мисля точно това: Тези хора защо са тук? Защо не са на протестите?
След това минаваме Орлов мост и влизаме в друга държава – държавата на Великото народно въстание.
Чуват се вувузели, пищят свирки и някъде в дъното на погледа ми и в дъното на „Цар Освободител“ нещо глъхне и се вее. От Орлов мост още чувам как нещо се вее. Есента вее знамена.
На протеста има момиче, което държи кучето си на ръце като бебе. Каква Мадона само!
Има дете, седнало с плакат на бордюра.
Има и мои приятели – професор, режисьор, треньор по футбол. И непознати – много непознати.
Пред най-важния прозорец на Министерския съвет е спуснато българското знаме – нали е празник на Независимостта. Мисля си, че знамето само закрива прозореца на великия премиер и така му пречи да вижда реалността.
Има и сергия за звуци – каква красива сергия с музикални инструменти за гняв има насред площада!
От трибуната говорят много хора. Почти не ги чувам. След толкова дни и приказки думите ми се сливат. Разбирам само, че сега има и чужденци, депутати в Европейския парламент.
В ушите и ума ми обаче остават няколко изречения, почти изплакани от трибуната: „На гроба на Вазов, който е до църквата „Света София“, винаги е светело кандило. От пет години кандилото не свети. Не свети кандилото на гроба на Вазов, защото кметицата Фандъкова не знаела кой трябва да плаща тока.“
Това чувам от трибуната и нищо повече не искам да чуя.
Всичко ми е все едно, щом няма кой да плати тока за кандилото на Вазов.
Великото народно въстание продължава. И Великото заесеняване също. Защото Есента е велика и красива.
