НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Някога Човекът с борсалиното въведе у нас стил при който се говореха и смесваха истини, полуистини и откровени неистини, като това се правеше смело и на едро, с апломб и нарцисизъм. Важното бе, че говорещият вярваше в това, което говореше. И Човекът с борсалиното (макар вече без борсалино) постепенно заживя в реалността на своите представи, като накрая започна дори да ни кара и нас да живеем по законите и каноните на тази негова въображаема реалност.

Човекът с каскета реши да не открива Америка и прие едно към едно същия стил – постоянно по телевизията, непрекъснато започване на грандиозни дела, чийто край нито е виден, нито възможен.

Той, бедният, не разбира, че това сме го минавали вече и затова няма да се купим отново на един и същи откровено популистки и prопагандно самохвален, търчи-лъжи стил… Трябва да измисли нещо по-грандиозно от - както точно ми подсказа мой ФБ-приятел - главносекретарският стил от началото на „нулевите“ (сиреч на 2000 плюс) години, нещо по-адекватно, хващащо дикиш в началото на двадесетте (2020 плюс) години на 21-и век.

По-горе споменах за откриването на Америка. Америка трудно може да бъде открита отново, но Америка ни открива нови подходи в демагогията и ни показва нови върхове на безогледния популизъм. Така, както лъже черният лебед с оранжевия перчем, никой нито е лъгал, нито дори си е помислял да лъже.

Тръмп минава всички предели, лъже и маже с размах, присъщ само на лидер, с извинение, на една суперсила в суперкриза. Но новото не е само в количеството на лъжите на Тръмп. Новото е в тяхното качество, по-скоро в тяхното злокачество.

Доскоро, както у нас от Човека с борсалиното, можеше да се лъже и маже смело и на едро, но бе абсолютно задължително и много важно лъжещият и мажещият да вярва в онова, което говори. При Тръмп това вече не е така. Вече не е нужно да вярваш в това, което лъжеш и мажеш. Просто лъжеш и мажеш и, както казваше Мечо Пух, колкото повече, толкова повече! Лъжеш и мажеш безогледно и безсъвестно…

Това ще бъде несъмнено главният принос на Тръмп, тръмпизма и търмапанарите в световната, континенталната, регионалната и националната политика!

След Тръмп ще се нароят вредом негови мутации и метастази, които не просто и не само ще лъжат и мажат смело и на едро, но и няма да си правят изобщо труда да вярват, в това, което лъжат и мажат.

Така че ако Човекът с борсалиното може само да съжалява, че си отива от политиката точно днес, в днешното, сегашно – за Него – свършващо се време, то Човекът с каскета трябва час по-скоро да усвоява максимално бързо и безкрайно ефективно новия опит. Този нов опит ще отвори пред Него сияйни висоти на активността и промиването на мозъците на населението в Отечеството ни любезно!

В края на краищата, нашето население е като в онази песен за Тодора, дето е полегнала за всички, които я пожелали.

Така че населението ни е налице, на ход са всички, които биха я пожелали. А най-отпреде е Той, Човекът с каскета. Набрал е инерция и ги води с една обиколка.

  • АПЛОДИСМЕНТИ

    "Тя беше на много голяма висота..."

    Отзиви на международната оперна критика за дебютната за Соня Йончева роля на Лиза от "Дама Пика" на сцената на Метрополитън опера в Ню Йорк.

„Историята често изиграва лоши шеги на тези, които я преследват.“

 Дан Браун, американски писател, роден на 22 юни преди 61 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.

Тя танцува това лято

 

Заснет в Унгария „само“ за 90 милиона долара , „Балерина“ се очертава да е летен хит и да допринесе за поддържане интереса към легендарния свят на Джон Уик.

Българската дилема: между вера и далавера

 

Да рецензираш Александър Кьосев е – казано на корпоративен език – „истинско предизвикателство“. Но и опасна работа, защото ако я вършиш „необмислена или недомислена“, само ще се регистрираш като позорен участник...