НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

От два дена най-важната новина е Милко Калайджиев.

Този Чарли Чаплин на българския фолк се оказа пръв душманин на карантината. Мустак номер едно на чалгата изведнъж запълни екрана и гневът запълзя към него.

Кой друг, ако не Милко Калайджиев е виновен за всичко? Той проваля плановете на НОЩ, той ще ни вкара в беля, той е виновен, че ваксините ги няма, а ваксинацията пълзи като охлюв. Той е виновен и че фармацевтичните гиганти не се справят с производството на ваксини.

На това аз му казвам кич – политически, новинарски и всякакъв.

А иначе кичът в родината ни е повсеместен и тотален.

Най-овластената наужким българска жена, сдобила се с трибуквен псевдоним, фучи и се сърди на един генерал, че казал нещо, а се прави на глуха за думите на друг, изречени директно за нея. Кич, нали?

Най-известният български оркестър, Господ да поживи сладкопойното му име, прави клипове с народна музика на фона на хотели в азиатски стил, на палми, черни лебеди и фонтани с рояли, от които тече вода. Кич, нали?

Най-умният човек в България – учителят по физика и по живот, казва, че дистанционното обучение на учениците е пагубно, докато един телевизионен директор на училище – любимец на властта, казва, че е обратно. Кич, нали?

Дъждове и снегове ни отнесоха, отмиха и затрупаха, а ние си говорим от джипове, през реки и порои, и обещаваме мостове и светло бъдеще. Кич, нали?

Не знаем дали са живи комшиите ни отсреща, но знаем колко са заразените с вирус в Северна Ирландия, Дания, Сингапур и на Южния полюс. Кич, нали?

Не сме ходили на премиери, театри и концерти от година, но всяка вечер сме на гости на „Черешката на тортата“. Кич, нали?

Има обаче и добра новина – Милко Калайджиев освен мустаци си е пуснал и брадичка катинарче. Красиво, нали?

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 227 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Как миналото спъва настоящето (ревю)

 

„Драмата“ смесва политически коментар, романтична комедия и психологически трилър по начин, който на теория не би трябвало да работи.

Били Айлиш по пътя към славата

Прави впечатление колко деликатно Камерън предразполага Айлиш към откровения – за това, че не разчита на сексапила си, но като млада жена не може да носи дрехи, които я карат да се чувства некомфортно...

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…