Везувий, 2020

НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

15 юли 2020, Протестът в София

Да вървиш заедно с Везувий – това е усещането ми тази вечер. Да си заедно с Везувий, да го чуваш как бучи, вика и свети.

Протестът вече си има и сцена, и звук. Сцената са две ремаркета.

„Високо, високо, високо, високо застани!“ – това е песента. Но кой сега ще застане високо, кой?

Младите хора са с гръб към Министерския съвет – не го искат.

С гръб към Бойко Борисов, Пеевски и Гешев – не ги искат.

С гръб към цялата досегашна политическа класа – не я искат.

С гръб са и към партиите – към всички партии без изключение.

Слънцето подпира гърбовете им и те тръгват по „Цар Освободител“ към Народното събрание. Жълтите павета проблясват като разпилени стотинки.

Докато вървим, стигаме до паметната плоча на Апостола върху Художествената галерия. Чиста и свята република – това е искал Левски. Чиста и свята република – нищо по-малко.

От Президентството до Народното събрание и чак до Софийския университет – всичко е Везувий. Хора, плакати, знамена, целувки, смях, гняв.

Репортери на Канал 3 едва не го отнасят. „Вън телевизията на Пеевски!“ – Така им крещят. Как ли се чувстват сега журналистите от БНТ и от Нова?

Младият Везувий върви и енергията е толкова много и толкова силна, че вдигам температура.

„Ние идваме“ – Това е лозунгът. И връщане няма.

Каквито и ходове, и лупинги да се правят в момента с оставки на министри, вече е много късно. Много е късно.

Преди няколко дни моят приятел Иван Ненков ме попита:

– Къде да идем сега, като го няма Вазов? Под кой балкон да застанем?

Отговарям му – да отидем на гроба на Вазов. Много е близо – между „Александър Невски“ и „Света София“. Там и духът на Вазов, и камъкът си тежат на мястото.

След грохота на Везувий имам нужда от малко тишина.

  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Винаги имам проблеми с медиите. Особоно когато им казвам, че искам да живея без трите „П“ – политици, преса, папа.“

Карлос Сантана, виртуозен китарист, роден на 20 юли преди 78 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

С реките на времето през страдание и възторг (ревю)

 

„Реките на времето“ е важен и необходим опус за днешното ни време и ярко достижение на българската историческа проза.

Анна Димитрова: за границата между германците и "придошлите"

 

Анна Димитрова посвещава вече втори свой роман на мигрантските деца в Германия - на неизбежните културни сблъсъци, пред които мнозина биха предпочели да си затворят очите...

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...