Везувий, 2020

НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

15 юли 2020, Протестът в София

Да вървиш заедно с Везувий – това е усещането ми тази вечер. Да си заедно с Везувий, да го чуваш как бучи, вика и свети.

Протестът вече си има и сцена, и звук. Сцената са две ремаркета.

„Високо, високо, високо, високо застани!“ – това е песента. Но кой сега ще застане високо, кой?

Младите хора са с гръб към Министерския съвет – не го искат.

С гръб към Бойко Борисов, Пеевски и Гешев – не ги искат.

С гръб към цялата досегашна политическа класа – не я искат.

С гръб са и към партиите – към всички партии без изключение.

Слънцето подпира гърбовете им и те тръгват по „Цар Освободител“ към Народното събрание. Жълтите павета проблясват като разпилени стотинки.

Докато вървим, стигаме до паметната плоча на Апостола върху Художествената галерия. Чиста и свята република – това е искал Левски. Чиста и свята република – нищо по-малко.

От Президентството до Народното събрание и чак до Софийския университет – всичко е Везувий. Хора, плакати, знамена, целувки, смях, гняв.

Репортери на Канал 3 едва не го отнасят. „Вън телевизията на Пеевски!“ – Така им крещят. Как ли се чувстват сега журналистите от БНТ и от Нова?

Младият Везувий върви и енергията е толкова много и толкова силна, че вдигам температура.

„Ние идваме“ – Това е лозунгът. И връщане няма.

Каквито и ходове, и лупинги да се правят в момента с оставки на министри, вече е много късно. Много е късно.

Преди няколко дни моят приятел Иван Ненков ме попита:

– Къде да идем сега, като го няма Вазов? Под кой балкон да застанем?

Отговарям му – да отидем на гроба на Вазов. Много е близо – между „Александър Невски“ и „Света София“. Там и духът на Вазов, и камъкът си тежат на мястото.

След грохота на Везувий имам нужда от малко тишина.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„С диплома за художник можеш да пееш в „Ла Скала“, но не можеш да преподаваш в Софийската консерватория.“

Михаил Ангелов, български диригент, роден на 19 февруари преди 93 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.