НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Гледах „Панорама“, обявена като Панорама без политици. Усетили са се и Кошлуков, и Бойко Василев, че трябва да се имитира „другост“ – нещо различно, и вместо политици да се явят двама политолози, шоу писателят Дилов – син и Арман Бабикян. Последният – като реверанс към протестите.

Пиесата „Панорама“ обаче трябваше да е друга не заради нещо друго, а заради яйцата – тези летящи след предаванията яйца.

Притеснили са се началниците на уж обществената телевизия, че тази вечер омлетите и тромбите можеха да са доста повече.

Има Велико народно въстание и великите летящи яйца срещу великата замръзнала телевизия и „Панорама“ можеха да са доста повече.

Какво видях в този един час?

Всички участници – подчертавам – всички, с един нюанс за Арман Бабикян, сякаш бяха дошли на последно свиждане до болничното легло на протестите. От участниците стана ясно, че протестът е на болнично легло и те са се събрали да разсъждават за изминалия му живот.

Болно ми е, но ще го кажа – тези мъже, някои от тях даже умни, не са разбрали най-важното – че протестът е Протест, защото си има лични имена: Изабела, Димитрина, Симо, Георги, Стела, Иван, Мария, аз, приятелите ми, внучката ми Йоана.

Протестът си има съдби – на този студент Иван, на началната учителка Мария, на фризьорката от нашата улица Стела, на приятеля ми режисьор Николай, на поета Васил и на внучката ми Йоана.

Защо, Господи, всичко е анонимно, а само Борисов е с името си? Докато протестът е анонимен, а Борисов е Бойко и пак Бойко, и от сутрин до вечер е Бойко – и в джипа, и на магистралата, и до казанката с ракия, и в Брюксел, и в Космоса – няма да има успех. Не неговата съдба е важна, важна е съдбата на тези, които са на протеста, на тези, които са по къщите си, до печките си и до бедните си вечери. Всяка една съдба е по-важна от неговата. Той е избран не за да свети, а за да се опитва да топли. И не ние трябва да помним името му, а той да се опитва да запомни някое от нашите.

От сутрин до вечер се занимаваме само със светото му име, а протестът си се разхожда от Президентството до Орлов мост и се брои като в детска броилка – хиляда, пет хиляди, двайсет хиляди. Не кои бяхме на протеста, а колко сме били – това е важно за хората от телевизорите, за социолозите и за тези, които не искат да произнасят имена, а да ги пресмятат.

Откъснати от бита и от битието на българите, хладни, скучни, почти безсърдечни, участниците в „Панорама“ наистина бяха дошли на последна визитация в болницата. И се прощаваха с протестите.

И дори тениската на Арман Бабикян с надпис „Мутри, вън“ стоеше самотна и обезкуражена.

Знам колко направи тези месеци Арман Бабикян и съм впечатлен и от него, и от някои други лидери на протеста. Но заявката му, че ще правят партия, ме смути. Вярно – каза го с половин уста, с усмивка и сякаш на шега, но го каза. Иска им се да направят партия. От това ме беше страх – представях си го и ме беше страх.

След толкова усилия да не се партизира протестът, да не бъде яхнат от партийни велможи, накрая да се стигне до същото. Нали силата и очарованието бяха в многообразието, в плурализма, във възможността да сме различни и заедно. Затова дори намерението за партия не ми се струва нито добро, нито естествено.

Ще си позволя и една крайност - мъча се, но ми е трудно да се сетя за партия по нашите български земи, която да е наистина успешна, която наистина да е работила за благото на много хора. Успешни са били партиите най-вече за временния възход и замогване на лидерите си, за преторианските им гвардии и за тези, които тичат с ибриците при актуалните вождове и разпределителите на порции. Ако има изключения, те никак не са много.

Нашите партии не ви ли дойдоха до гуша, не им ли се нарадвахте на тези юнаци хубави?

А и ЕНП и ПЕС не са ли ви пред очите? Не ги ли виждате какви ги дробят и как мислят само за своите?

Ако всичко е било за това – да се направи партия от протеста, то тогава най-хубавото тази вечер след Панорама е, че дъждът продължава да вали.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Ако приемем, че вечност не означава безкрайна продължителност от време, а безвремие, тогава вечният живот принадлежи на тези, които живеят в настоящето.“

Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ, роден на 26 април преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.