МИХАИЛ ВЕШИМ"СТЪРШЕЛ"

Вдигна се поредната хибридна пушилка на хоризонта – Турция и Румъния се готвели за война срещу Русия в Черно море, канели и България да се присъедини със своите десетина ръждясали корабчета. Но войнолюбците срещнаха отпор - храбрият наш премиер Бойко Борисов твърдо им отказа. Заяви пред цялата общественост, че не иска да воюва с Русия – искал да вижда по морето не военни кораби, а само яхти и щастливи туристи. Ако двама негови министри (разбирай на отбраната и външните работи) заговорничат зад гърба му, тях щял да прати на фронта.

С това изявление нашият премиер спечели сърцата и на противниците си – даже тия, които не го обичат, го нарекоха „велик държавник”. Всичкознаещият журналист Тома Томов го сравни дори с цар Борис ІІІ, който не е пратил български войници на Източния фронт. Така „новия ни цар” Борисов си осигури ръкопляскания и повишаване на рейтинга, след което не му остава друго, освен да се кандидатира за президент.

А руските медии само това и чакаха - "София пъди НАТО от Черно море" ("Утро"); "България се обърна с гръб към НАТО" ("Евразия"), "НАТО се стъписа - България направи категорично изявление в полза на Русия" ("Южен федерален"). Това са само част от коментарите.

У нас пък „патриотичните” гласове запяха в строен хор антинатовски и антиамерикански песни.

Целият скандал бе в стил „Виж ми окото – плува ли корабче?”. Или десетина ръждясали корабчета от нашия „флот”?

Ето така мина седмицата – в дрънкане, малко на оръжие, много – на празни приказки. Бойко Борисов излезе от димката с лъснат имидж, а обясненията на президента и на военния министър, че „тревогата е учебна”, изобщо не се чуха.

Но пък се чу друга информация: руски инструктори обучават наши паравоенни групи от доброволци да ловят мигранти по границата.

Каза го Илиян Василев, бившият ни посланик в Русия, даже уточни, че става дума за две групи от няколкохиляди души.

Дали и тук нещо не е преувеличено? Че има такива групи, ние знаем – виждали сме „дивото куче Динко” да лови мигранти с голи ръце. Виждали сме как бургаският герой Перата ги връзва със „свински опашки”. Виждали сме и десетина „перовци” край него, облечени в камуфлаж. Но няколко хиляди – май не е за вярване? Виж, за руските инструктори – това никак не е изключено, тук ДАНС трябва да намеси, ако въобще тази раздута държавна служба си гледа работата.

Помните ли онези биячи-охранители, които пребиха шофьор на Околовръстното? Един от тях, най-якото бичме, бе със странна биография – воювал на страната на руските сепаратисти в Източна Украйна. Видяхме снимките му от района на бойните действия – с униформа и с калашник в ръка. Следователно съществува „топла връзка” между нашите мутри и руските – не само по криминална линия, а и по линия на „патриотизма” и уж „православието”.

Разследват ли нашите разузнавателни служби тези „топли връзки”? Ако да, защо не научихме повече за бияча от Околовръстното – как точно се озовал на фронта в Източна Украйна? Има ли канал за доброволци – оттук-натам, пък и обратното – за руски инструктори у нас? Ето това трябва да разследват „професионалистите” от ДАНС. Но как да го направят, като те са си достойни наследници на бившата ДС... И много от тях са завършили школата на руското КГБ.

Ако си бяха на мястото, досега да са разследвали финансирането на нашите проруски политици-„патриоти”, представени в парламента. Да са проследили парите, които наливат анонимни руски фондации в медиите ни – 10 милиона евро за миналата година по информация на френския „Ла Нувел обсерватьор”.

Ако имахме истински служби за сигурност, нямаше да имаме и хибридни пушилки всяка седмица, а националната енергия щеше да отива за по-смислени цели.

 

П.П. Едва сложил точка на последното изречение и отново се задава хибриден облак – тоя път от мотори. Руското рокерско братство „Нощни вълци” тръгва към България, част от европейски поход за обединяване на славянството. Известни са тия „Вълци” – ударен отряд, подкрепян от руските специални служби. Путин ги приема, те му се вричат във вярност. Част от тях са участвали в битки в Източна Украйна. Развяват руски флагове и портрети на Сталин, ама не карат руски мотори – само беемве, сузуки, хонда... Познайте кои наши „патриоти” ще ги срещат тук с хляб и сол.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция