МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Мандатът на президента Плевнелиев свърши. Политици от разни бои и журналисти от разни хранилки се надпреварват да му дават оценки.

Каквото и да говорят за него, той бе последователен в политиката си и истински европеец. Бе приел Европа като своя кауза и не й измени. Затова и европейските лидери го приемаха – и като равен, и като партньор, и като приятел.

А предишния, Първанов, го приемаха само в Азия. Защото по лични убеждения членуваше в Евразия.

Плевнелиев беше честен и не се облагодетелства от властта. Доказа, че е убеден демократ в „напечени” ситуации – при народни вълнения, при площадни безредици и при партийни боричкания. Не загуби ориентацията в мъглата и не обърна курса и посоката. Затова не могат да му простят – и червените, и „патриотите”, и „хибридите” от „пътя към Евразия”.

Има още много да злословят по негов адрес. Много важно! По-важно е какво мислят демократичните хора на България. А те съжаляват, че президентът Плевнелиев се отказа от втори мандат. След като най-голямата партия вдясно се отказа да го подкрепи. Сега дойде време ГЕРБ-ерите да съжаляват за политическото си дебеловратие.

Ако един президент иска да остане в историята, той трябва да покаже, че е личност, а не кандидатура на тоя и оня.

Плевнелиев започна мандата си като кандидатура на Борисов, но намери своя път. И го мина достойно.

А след него какъв път ще избере новият ни президент-генерал, тепърва ще гледаме.

Засега прогнозите не са оптимистични.

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.“

Александър Солженицин, руски писател, роден на 11 декември преди 105 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.