МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Нова идея роди парламентарното мнозинство – номерата на колите вече да не са с букви, а с цифри. Голяма новост, голям прогрес! Очаквахме КАТ да се модернизира, а той се цифровизира! Така вече ще можело да регистрираш автомобил навсякъде в България – ако си от София, да идеш в Благоевград или Ловеч, за да не чакаш на целодневната километрична опашка в софийския КАТ.

Вместо да открият още един или два пункта в почти двумилионната столица и да намалят опашките, ще разкомандироват столичани и коли из провинцията – за управниците това изглежда по-удобно. Българският шофьор и собственик на автомобил е като опитно зайче – какви ли не експерименти си правиха с него в годините прехода. Помните ли голямата акция с подмяната на номерата преди десетина години, при влизането ни в ЕС. Тогава ни обявиха, че било задължително европейско изискване – буквите в табелите да са съвместими с латиницата и да има знамето на ЕС. Неизвестни „мислители” от МВР измислиха как да се отличават номерата за отделните области, някои по съвсем неясна логика – Бургас – А, Добрич – ТХ, Благоевград – Е.Това „задължително” излезе пълен блъф – и в Гърция, и в Италия могат и до днес да се видят автомобили със старите традиционни номера и никой не им налага насила да си ги сменят.

Тогава от масовата подмяна на табелите напълниха гуша фирми, близки до министъра на МВР – по онова време Румен Петков. И беше голяма суматоха – хора и коли се трупаха на камари пред КАТ, нервеха се и се караха, а от суматохата печелеха ловки мошеници, които действаха заедно с катаджиите – прекарваха „свои коли” с предимство. Срещу заплащане, разбира се.

Сега става ясно, че можело да минем и без буквите в номерата – само с цифри. Значи преди десет години напразно сме „ручали жабетата” – просто едни хитреци събраха по петдесетина лева от близо два милиона автомобили.

Авторите на промените уверяват, че „цифровото нововъведение” не се отнася за старите реги­страции, а само за новите. Но утре може да се събудим с нова наредба – всички номера на коли да са без букви, а само с цифри – и да ни юрнат отново под строй да си ги сменяме.

И ние пак ще се струпаме пред КАТ. Безропотно, като в оня виц от времето на реалния социализъм: на профсъбрание обявяват, че ще се проведе масово бесене на профсъюзните членове. Присъстващите в залата мърморят, но никой не възразява. Само един човечец вдига ръка да попита: „Извинете, не разбрах: въженцата от къщи ли да си носим или ще ни ги раздавате по профсъюзна линия?”

 

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света." - Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература, за любовта, раздялата, болката... 

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...