МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Нова идея роди парламентарното мнозинство – номерата на колите вече да не са с букви, а с цифри. Голяма новост, голям прогрес! Очаквахме КАТ да се модернизира, а той се цифровизира! Така вече ще можело да регистрираш автомобил навсякъде в България – ако си от София, да идеш в Благоевград или Ловеч, за да не чакаш на целодневната километрична опашка в софийския КАТ.

Вместо да открият още един или два пункта в почти двумилионната столица и да намалят опашките, ще разкомандироват столичани и коли из провинцията – за управниците това изглежда по-удобно. Българският шофьор и собственик на автомобил е като опитно зайче – какви ли не експерименти си правиха с него в годините прехода. Помните ли голямата акция с подмяната на номерата преди десетина години, при влизането ни в ЕС. Тогава ни обявиха, че било задължително европейско изискване – буквите в табелите да са съвместими с латиницата и да има знамето на ЕС. Неизвестни „мислители” от МВР измислиха как да се отличават номерата за отделните области, някои по съвсем неясна логика – Бургас – А, Добрич – ТХ, Благоевград – Е.Това „задължително” излезе пълен блъф – и в Гърция, и в Италия могат и до днес да се видят автомобили със старите традиционни номера и никой не им налага насила да си ги сменят.

Тогава от масовата подмяна на табелите напълниха гуша фирми, близки до министъра на МВР – по онова време Румен Петков. И беше голяма суматоха – хора и коли се трупаха на камари пред КАТ, нервеха се и се караха, а от суматохата печелеха ловки мошеници, които действаха заедно с катаджиите – прекарваха „свои коли” с предимство. Срещу заплащане, разбира се.

Сега става ясно, че можело да минем и без буквите в номерата – само с цифри. Значи преди десет години напразно сме „ручали жабетата” – просто едни хитреци събраха по петдесетина лева от близо два милиона автомобили.

Авторите на промените уверяват, че „цифровото нововъведение” не се отнася за старите реги­страции, а само за новите. Но утре може да се събудим с нова наредба – всички номера на коли да са без букви, а само с цифри – и да ни юрнат отново под строй да си ги сменяме.

И ние пак ще се струпаме пред КАТ. Безропотно, като в оня виц от времето на реалния социализъм: на профсъбрание обявяват, че ще се проведе масово бесене на профсъюзните членове. Присъстващите в залата мърморят, но никой не възразява. Само един човечец вдига ръка да попита: „Извинете, не разбрах: въженцата от къщи ли да си носим или ще ни ги раздавате по профсъюзна линия?”

 

 

 

„Не трябва да казваме на младите хора какво трябва да направят… Мисля, че всеки е длъжен да изживее собствения си живот.“

Рони Джеймс Дио, американски певец, поет и композитор, роден на 10 юли преди 84 години

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит. 

Параграф 44

 

 или Фактофикция на военномирния трудоден