МОРКО МЪРМОРКОВ, в. "Стършел"

Чета декларациите за парите и имотите на политиците и ги ожалвам – ми те били по-бедни от нас. Народът си живее и богатее, има вече спестени по банките 45 милиарда лева, а Бойко Борисов - само 26 хиляди. Премиерско обедняване бавно, неусетно почти - от миналата година е на минус с 2 600 лева… Не стига, че жертва здраве и нерви да ни оправя ежедневно, но губи и пари на важния пост – подкарал го е само на пост и молитва! Ако продължи така, ще докара до житие на беден светец, един ден свещи ще му палим, паметник ще му вдигаме!

Президентът Радев и той – среден българин, само с кола и апартамент. Спестяванията – нямат и десет хиляди. Кога ли похарчи ония двайсет генералски шапки със заплата, дето ги взе наведнъж, когато напусна армията и влезе в политиката? Сигурно е за гардероба на Деси – там няма как: „Ла ноблес оближ”, дето викат французите… Що народ се „оближва” при вида й – кога се яви със сутиен, кога без… Ама, за да е в устата на хората, на първата дама й трябват кинти за моден дизайн – не случайно самата Деси е задлъжняла с потребителски кредит над двайсет бона. Яко да му е д-то на президента, такава жена трудно се издържа – и във финансовия смисъл на думата!

Виж, вицето Илияна си има мъж като слънце – хирург-спестовник. Тя доскоро бе на таван-заплата в Европарламента, ама кво декларира от гурбета – няма и сто хиляди евро. Бай Хасан от Делиормана с толкова се връща, само доде пасе овце в Испания, а г-жа Йотова бе на обилна европейска паша, а не събра ресурс и за гарсониера в центъра – не разчитай ти на жена да спестява и на вицепрезидент да те оправя… Затова пък мъжът й мисли за края на мандата – отсега е спастрил половин милион лева, 50 евро-бона и джип „Ауди”…

Не знам как не завижда Корнелия на Йотови за джипа – тя още си кара стария „Вартбург”. Досега знаехме, че е ретро-маниачка по соц-идеи, а не по соц-коли… Добре че го научихме от декларациите. Боре от горния етаж, с когото си къркаме зад блока, вика: „Корнелия нещо лъже… Тоя „Вартбург” едва ли го кара, само го държи под някой сайвант на капли и без акумулатор, че да го пише у декларацията”… А аз му викам: „Недей така, Боре, Корнелия не лъже – не е такава жената, нейната партията й верва…” Пък Боре: „А защо тогава народът й вика г-жа Лъжа?“ – и ми запуши устата. При такъв аргумент как Боре да се обори? 

Чета нататък – Марешки има да дава 70 милиона, Марешка пък има да взима… И в това семейство няма пълно щастие, уж милионерът бе независим, пък е икономически роб на жена си… И вождът Сидеров я кара на кредити – декларира, че дължи 88 хиляди лева… Плачи, дете, Воленчо-младши, баща ти само заеми ще ти остави! Е, и авторските права на няколко книги, ама те пък без читатели… Но такава е световната конюнктура - Русия, откъдето му идваха рублите, закъсва – оня ден сам Владимир Владимирович се оплака, че не губи от санкциите, а от цените на петрола – падали надолу… Когато Путин губи, как Волен да печели?

Виж, у нас един само печели – Кой, вие си го знаете… До­скоро декларираше само стар опел и гарсониера, днес вече близо 80 милиона, ако не е печатна грешка. Че може да са много повече… Милионите 80, пък годините му нямат и половината – на това се вика „успял млад човек”, а на страната България – страна на неограничените възможности. Където можеш да си легнеш беден, а на сутринта да станеш богат.

Ако се казваш Пеевски…

 

„Когато пиша, не превеждам на белите читатели. Достоевски е писал за руската аудитория, но можем да го четем. Ако съм конкретна и не обяснявам прекалено много, всеки може да ме чуе.”

Тони Морисън, американска писателка, родена на 18 февруари преди 95 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За дивите ягоди, Родопите, небесните корени и забравените от небето (ревю)

 

„Диви ягоди“ на Татяна Пандурска е сред приятните явления в родното ни кино. 

Благоуханието на строгата наука

 

Книгата "Елена от Троя" не просто събира митовете и не просто прави букет от тях. Това е сравнително лесно. Трудното е да се прибави към този букет „благоуханието на строгата наука“...

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.