МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Откакто телевизионното състезание „Стани богат” се завърна на екрана в БНТ, го гледам редовно. За да стана богат. Не във финансовия смисъл, разбира се. А богат на впечатления – от това предаване научавам много за днешния българин.

На екрана се изреждат различни българи (и един хърватин) – млади и не толкова, умни и недотам, самоуверени и съмняващи се в себе си… Има с висше и с по-нисше образование, природно интелигентни и само природни, сериозни играчи – дошли с желание да спечелят пари, и други - просто да си опитат късмета.

И докато участниците се потят в „стола на богатството” с поредния въпрос-тест от четири възможни отговора, аз пред телевизора провеждам свой тест. „Тест тестувам” – както би казал поетът. Кой поет? – въпросът не е за петстотин лева. И да отговорите, няма да спечелите, нито ще загубите…

Иначе и аз не си губя времето пред екрана, а докато гледам, си попълвам теста - за нивото на съвременника ни. За това ниво може да се съди по фармацевтката, която е убедена, че Слънцето изгрява от запад… Или по брокерката на недвижими имоти, която не бе чувала за „Трима души в една лодка” от Дж. К. Джером и за „Един ден на Иван Денисович” на Ал. Солженицин – в разсъжденията си каза, че тези заглавия не й звучат като заглавия на книги.

Освен за нивото на играчите можем да разберем и нивото на днешното ни образование. Млад, току що дипломирал се политолог, излезе на екрана да покаже знанията си. За негов късмет му се падна въпрос по специалността, който включваше имена на политици от близкото и по-далечно минало – Махатма Ганди, Хо Ши Мин, Леонид Брежнев и Вацлав Хавел. Младият политолог доста мисли и чистосърдечно си призна, че за първите трима бил чувал, но името Вацлав Хавел не му говори нищо.

Само от този отговор пролича що за политолог е. Не разбрахме само кой български университет му даде дипломата. Но може да е всеки – у нас има 52 университета. Има стари, има и нови… За един нов университет сатирикът Йордан Попов (смешна му памет!) веднаж писа, че ако там си забравиш чадъра, той след някоя година ще излезе с диплома.

Шегата за чадъра с диплома се отнася не само за новия, а и за стария университет. Където вече в някои специалности се влиза и с двойка. А политология се преподава от хора с квадратни глави, оформени в соцвремена, бивши лектори по марксизъм-ленинизъм. Като доц. Мария Пиргова, възпитаничка на Московския университет, пълна с позитанска вяра в „светлото минало” – пристрастията й ги знаем, показвала ги е неведнъж в дебати. Ще си пратите ли детето при Пиргова, за да му налива ум в главата? Ясно какво ще му налее…

Ще препоръчате ли на бъдещ студент да учи специалност „Европейска интеграция” в Европейското висше училище по интеграция и мениджмънт в Пловдив, където основен преподавател е доц. Валентин Вацев - същият, който от години прокобва, че дните на ЕС са преброени и всякак върти-суче да ориентира България към Евразия… За Евразия постоянно проповядва и доцент Дарина Григорова от Историческия факултет на СУ, а специалността, която преподава може да се нарече „научен путинизъм”…

Аз лично не бих си пратил дъщерята при такива доценти и професори у нас – насочвам я към чужбина. Накъдето се насочват и повечето млади българи, за да получат наистина образование, а не празни приказки и идеологическа плява…

Ама студент в чужбина далеч не е по джоба на един фейлетонист… Затова съм кандидат да седна на „стола на богатството” – само не ми се смейте, ако закъсам още на въпроса за 100 лева…

 

 

 

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„В приятелството може да се избира толкова малко, колкото и в любовта.”

Паул фон Хайзе, германски писател, роден на 15 март преди 196 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.