МИХАЛ МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

Неотдавна 30 европейски интелектуалци публикуваха Открито писмо във френския вестник „Либерасион” и английския „Гардиън” срещу вълната от популизъм и омраза, която застрашава европейските ценности. Сред подписалите писмото са писателите Нобелови лауреати: Салман Рушди, Йелфриде Йелинек, Марио Варгас Льоса, Орхан Памук, Светлана Алексеевич и други известни имена.

Ето един пасаж от писмото:

Европа е атакувана от фалшиви пророци, опиянени от ширещото се възмущение и изпаднали в делириум от възможността да привлекат светлината на прожекторите. Европа бе изоставена от двама от големите й съюзници, които в ХХ век два пъти я спасяваха от самоубийство – единият отвъд Ламанша, а другият отвъд Атлантика. Континентът е застрашен от все по-дръзкия окупатор от Кремъл. Европа като идея се разпада пред очите ни.

Това е пагубната атмосфера, в която ще се проведат изборите за Европейски парламент през май. Ако нещо не се промени, ако нещо не обърне надигащата се, разпространяваща се и помитаща всичко вълна, ако не се оформи нов дух на съпротива, тези избори обещават да бъдат най-голямото бедствие, което познаваме…

Докато големите имена на Европа се тревожат за нейното бъдеще, у нас нашите интелектуалци спят зимен сън. Не чухме някаква подкрепа на Писмото, напротив, имаше иронични подмятания. По БНР един водещ с фамилия на голяма руска река снизходително отбеляза, че „може да са добри писатели, но страдат от политическо късогледство”.

Добре, те са „късогледи”, а кои у нас са „политически далекогледите”? Може би Иван Гранитски, (вече член-кореспондент на БАН), бивш правоверен комунист, днес „консерватор“. Който на лягане, и на ставане громи „либералите, „соросоидите”, „джендърите” и „отродителите”? Или акад. Антон Дончев, чието име, освен във всяка подписка за национално единение, се оказа и във ведомостта, с която една строителна фирма (изпълнител на пътя-убиец край Своге) му е изплащала дебели хонорари. Или историкът акад. Георги Марков, известен и с агентурното си минало от ДС…

Други пък наши „интелектуалци” събират подписка-предложение за нов мандат на евродепутата Ангел Джамбазки – политик-популист от същата порода, срещу която въстават европейските умове.

Ще се намерят ли у нас някакви разумни гласове, които да спрат ксенофобските намерения на вицепремиера Каракачанов да превъзпитава циганите? С приказки и действия, които напомнят Германия от 30-те години на миналия век.

Или когато Европа се тревожи за бъдещето си, ние тук ще  продължим да  дремем зимния си сън?

Ясно ли е тогава защо у нас няма Нобелови лауреати? Няма и да има.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 

"Понякога онова, което не можем да задържим, променя завинаги начина, по който виждаме света."

Ан Карсън - носител на Нобелова награда за литература

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...