МИХАЛ МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

Неотдавна 30 европейски интелектуалци публикуваха Открито писмо във френския вестник „Либерасион” и английския „Гардиън” срещу вълната от популизъм и омраза, която застрашава европейските ценности. Сред подписалите писмото са писателите Нобелови лауреати: Салман Рушди, Йелфриде Йелинек, Марио Варгас Льоса, Орхан Памук, Светлана Алексеевич и други известни имена.

Ето един пасаж от писмото:

Европа е атакувана от фалшиви пророци, опиянени от ширещото се възмущение и изпаднали в делириум от възможността да привлекат светлината на прожекторите. Европа бе изоставена от двама от големите й съюзници, които в ХХ век два пъти я спасяваха от самоубийство – единият отвъд Ламанша, а другият отвъд Атлантика. Континентът е застрашен от все по-дръзкия окупатор от Кремъл. Европа като идея се разпада пред очите ни.

Това е пагубната атмосфера, в която ще се проведат изборите за Европейски парламент през май. Ако нещо не се промени, ако нещо не обърне надигащата се, разпространяваща се и помитаща всичко вълна, ако не се оформи нов дух на съпротива, тези избори обещават да бъдат най-голямото бедствие, което познаваме…

Докато големите имена на Европа се тревожат за нейното бъдеще, у нас нашите интелектуалци спят зимен сън. Не чухме някаква подкрепа на Писмото, напротив, имаше иронични подмятания. По БНР един водещ с фамилия на голяма руска река снизходително отбеляза, че „може да са добри писатели, но страдат от политическо късогледство”.

Добре, те са „късогледи”, а кои у нас са „политически далекогледите”? Може би Иван Гранитски, (вече член-кореспондент на БАН), бивш правоверен комунист, днес „консерватор“. Който на лягане, и на ставане громи „либералите, „соросоидите”, „джендърите” и „отродителите”? Или акад. Антон Дончев, чието име, освен във всяка подписка за национално единение, се оказа и във ведомостта, с която една строителна фирма (изпълнител на пътя-убиец край Своге) му е изплащала дебели хонорари. Или историкът акад. Георги Марков, известен и с агентурното си минало от ДС…

Други пък наши „интелектуалци” събират подписка-предложение за нов мандат на евродепутата Ангел Джамбазки – политик-популист от същата порода, срещу която въстават европейските умове.

Ще се намерят ли у нас някакви разумни гласове, които да спрат ксенофобските намерения на вицепремиера Каракачанов да превъзпитава циганите? С приказки и действия, които напомнят Германия от 30-те години на миналия век.

Или когато Европа се тревожи за бъдещето си, ние тук ще  продължим да  дремем зимния си сън?

Ясно ли е тогава защо у нас няма Нобелови лауреати? Няма и да има.

„Никога не съм се застъпвал за никой престъпник. Единственото, което искам от едно правителство, е справедлив процес. Закони и ред.“

Ърл Стенли Гарднър, американски писател и адвокат, роден на 17 юли преди 137 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.