МИХАЛ МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

Неотдавна 30 европейски интелектуалци публикуваха Открито писмо във френския вестник „Либерасион” и английския „Гардиън” срещу вълната от популизъм и омраза, която застрашава европейските ценности. Сред подписалите писмото са писателите Нобелови лауреати: Салман Рушди, Йелфриде Йелинек, Марио Варгас Льоса, Орхан Памук, Светлана Алексеевич и други известни имена.

Ето един пасаж от писмото:

Европа е атакувана от фалшиви пророци, опиянени от ширещото се възмущение и изпаднали в делириум от възможността да привлекат светлината на прожекторите. Европа бе изоставена от двама от големите й съюзници, които в ХХ век два пъти я спасяваха от самоубийство – единият отвъд Ламанша, а другият отвъд Атлантика. Континентът е застрашен от все по-дръзкия окупатор от Кремъл. Европа като идея се разпада пред очите ни.

Това е пагубната атмосфера, в която ще се проведат изборите за Европейски парламент през май. Ако нещо не се промени, ако нещо не обърне надигащата се, разпространяваща се и помитаща всичко вълна, ако не се оформи нов дух на съпротива, тези избори обещават да бъдат най-голямото бедствие, което познаваме…

Докато големите имена на Европа се тревожат за нейното бъдеще, у нас нашите интелектуалци спят зимен сън. Не чухме някаква подкрепа на Писмото, напротив, имаше иронични подмятания. По БНР един водещ с фамилия на голяма руска река снизходително отбеляза, че „може да са добри писатели, но страдат от политическо късогледство”.

Добре, те са „късогледи”, а кои у нас са „политически далекогледите”? Може би Иван Гранитски, (вече член-кореспондент на БАН), бивш правоверен комунист, днес „консерватор“. Който на лягане, и на ставане громи „либералите, „соросоидите”, „джендърите” и „отродителите”? Или акад. Антон Дончев, чието име, освен във всяка подписка за национално единение, се оказа и във ведомостта, с която една строителна фирма (изпълнител на пътя-убиец край Своге) му е изплащала дебели хонорари. Или историкът акад. Георги Марков, известен и с агентурното си минало от ДС…

Други пък наши „интелектуалци” събират подписка-предложение за нов мандат на евродепутата Ангел Джамбазки – политик-популист от същата порода, срещу която въстават европейските умове.

Ще се намерят ли у нас някакви разумни гласове, които да спрат ксенофобските намерения на вицепремиера Каракачанов да превъзпитава циганите? С приказки и действия, които напомнят Германия от 30-те години на миналия век.

Или когато Европа се тревожи за бъдещето си, ние тук ще  продължим да  дремем зимния си сън?

Ясно ли е тогава защо у нас няма Нобелови лауреати? Няма и да има.

„Когато пиша, не превеждам на белите читатели. Достоевски е писал за руската аудитория, но можем да го четем. Ако съм конкретна и не обяснявам прекалено много, всеки може да ме чуе.”

Тони Морисън, американска писателка, родена на 18 февруари преди 95 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За дивите ягоди, Родопите, небесните корени и забравените от небето (ревю)

 

„Диви ягоди“ на Татяна Пандурска е сред приятните явления в родното ни кино. 

Благоуханието на строгата наука

 

Книгата "Елена от Троя" не просто събира митовете и не просто прави букет от тях. Това е сравнително лесно. Трудното е да се прибави към този букет „благоуханието на строгата наука“...

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.