"СТЪРШЕЛ"

Започна лъжовният месец април и първоаприлски всички се опитват да си спомнят кой какво и как ги е лъготил през годините.

Пък ние не сме такива хора – ние, напук на всички, не вярваме, че сме лъгани! Вярваме, че всичко, речено по радио, телевизия, вестници, е истина, цялата истина, нищо освен истината!

Не че има някакво значение – но спомня ли си някой, че имаше някакво тефтерче, наричано “Тефтерчето на Златанов” например?

Не – но ние вярваме, че човекът спонтанно е слязъл да пусне една вода в храстите край Новия български университет, докато злонамерени типове му задигнат тефтера със записани някакви инициали и указания какво да прави с хората, скрити зад тях.

Справедливият български съд му повярва – ние кои сме, та да не му вярваме?

Вярваме, че двайсет и няколко годишна госпожица е приватизирала със спестяванията от двегодишния си трудов стаж “Техноимпекс” и “Булгартабак” благодарение и само  заради юридическите си познания.

Казват ни го – сигурно е вярно.

Вярваме, че като мине човек край прясно изкопана дупка, може да предвиди какъв прекрасен билдинг с изглед към незнамкъдеси ще се издигне там, та да скочи в дупката, за да си поръча апартамент на зелено.

Не само ние – всички го повярваха!

Вярваме, че всичко, което пише по жълтите медии за имотите на властта, са пълни лъжи.

Ще кажете – щом вярвате на тия откровени първоаприлски, вие сте много тъпи.

Може и да сте прави – тъпи сме.

А вие?

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...