ЯСЕН ГЮЗЕЛЕВ, "Фейсбук"

Във в. "Труд" излезе поредната медийна изява на г-н Рашидов, подписана, като лична статия. Обикновено не взимам отношение към тези негови маниакални прояви, но този път не мога да подмина с мълчание това, което е написал, още повече че съм споменат лично в обобщението "Гюзелевци", а не е изключено да стоя и зад "Ясен с неясен талант ". 

Не ме интересува мнението на господина, но всичко е придружено с грозни, клеветнически инсинуации за някаква съпричастност към кръгове и грантове от Сорос и тям подобни дивотии. Преди две години излезе в медия " ПИК" поръчков материал, че аз съм присъствал на прословутата вечеря, дадена от г - жа Ода Жон във двореца, във връзка с нейната изложба. Беше разказано как съм плюскал и пил, беше обяснено, че принадлежа на някакви кръгове, свързани с Иво Прокопиев, с ИСИ (по това време дори не знаех какво означава това), но истината е че не само не съм присъствал на тази вечеря, не съм бил поканен, а дори не съм и писетил изложбата на художничката. 

Тази фалшива новина беше публикувана не толкова с цел да урони моя авторитет, но много повече този на моята съпруга Александра (Шани), която обсъди в предаването Култура БГ това събитие това културно събитие с поканени гости. Още от заглавието на ПИК ставаше ясно, че тя е изпаднала в конфликт на интереси и търси как да оправдае присъствието на мъжа си там, който всъщност не е присъствал. Колкото и да си бъркат в носа писачите от тази медия, не вярвам от там да са извадили тази "новина ". За мен вече няма съмнение кой е поръчителят. Г-н Рашидов е заявявал публично своята неприязън към предаването Култура БГ, както и конкретно към някои от водещите, особено към Шани напоследък. Както виждаме, предаването е съсипано, а Александра е с единия крак уволнена. 

Споделям всичко това, защото 

Рашидов днес прекрачи всички граници 

и то не само спрямо мен и моето семейство, но и спрямо хората от целия списък, изредени като врагове на народа. Освен това господинът си позволява да определя кой е талантлив и кой не е във всички области на културата. Изглежда, той каква функция му е определена да върши в тази държава. Аз, като свободен артист бих могъл да си позволя такива оценки. Например, всичко което той слага под знака плюс или минус, аз съвсем убедено мога да разменя местата им. И това е мое право. За съжаление, не е негово. Той е в една позиция, която не му позволява да казва кой е добър или лош и да го посочва с пръст. Или това е публично оповестяване на списъка, по който Гешев вече ни почнал. Нека да се сетим, че той е доста по-дълъг. 

А иначе, всеки живее в свой собствен свят. Там всеки може да е световно известен. И много моля, фамилията Гюзелеви означава много в българското общество. Най-вече разбира се, заради нашият баща Никола Гюзелев, но всички ние, които носим тази фамилия ежедневно се опитваме и доказваме, че сме достойни за нея.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция