МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Преди десетина години от едно пътуване до Гърция си донесох скъп сувенир. Толкова скъп, че го помня и до днес – глоба за неправилно изпреварване за 40 евро. Всъщност глобата беше 80 евро, но ако се плати в рамките на една седмица, е наполовина. Тогава платих веднага – в първата пощенска станция. Полицаят, който ме спря за нарушението, категорично отказа пари – глобите само по банков път! – взе ми книжката и ми посочи отбивката за близко селце. Като се върнах с платената квитанция, ми даде обратно документите. А едни младежи сънародници след мен за същото нарушение ги одруса 400 евро. Защото българчетата се направиха на интересни – отказаха да подпишат акт на гръцки, искаха да е на български. Полицаят се ядоса, скъса първоначалната глоба и им наложи тавана…

Пазя си оттогава тази квитанция за глоба и тръгна ли за Гърция, си я слагам до скоростния лост. Действа възпиращо, ако ми се прииска да наруша правилата на пътя…

Изглежда и други българи имат подобни сувенири от тамошната пътна полиция, защото по гръцките шосета карат като за учебник – спазват ограниченията, въздържат се да натискат педала на газта, спират чинно на светофарите… Който е ходил натам, знае, че светофари има на неочаквани места – понякога и насред полето. А за минаване на червено в Гърция може да се лежи в затвор…

А у нас е съвсем друго. У нас за спиране бият. Миналата седмица имаше такъв случай – в София шофьор набива спирачки на червен светофар, а после набиват него. От задната кола излизат двама и почват да го налагат – отде накъде ще спира на червено?

Не знам на кое място са гърците по брой на загиналите в катастрофи, но знам, че ние сме шампиони. Ако в Белгия (страна с големина и население колкото нашата) убитите по пътищата са около 100 годишно, то у нас са десет пъти повече – първо място в ЕС. Въпреки че тук законодателите постоянно поправят закона – уж за по-голяма строгост. Постоянно се вдигат глобите за превишена скорост, уж се слагат камери, ама те къде работят – къде – не. Консумативите били скъпи, а злосторници ги чупели. Доскоро имаше табели, които предупреждаваха за камерите. Сега табелите ги махат, но от това нарушенията ще стават ли по-малко? Пътните полицаи уж пишат актове, а нарушителите не ги плащат. И по несъбрани глоби сме първенци – бюджетът губи милиони, защото толкова години няма организация за събиране на глобите.

А може да е просто като в Гърция – плащаш веднага в най-близката поща или банков клон. Ако просрочиш с една седмица – глобата става двойна. Елементарно е, но не го правят… Защо? За да имат пътните полицаи възможност за „нещо на ръка”… Чух, че щели да снабдят полицейските коли с пос-терминали – да плащаш глобата на място, с карта. Хайде на бас колко време ще работят пос-терминалите и дали веднага няма да се развалят – за „удобство” на катаджиите. И друго чух – че за нарушение на шофьора щели да плащат и пътниците в колата. А защо не и бабата на шофьора или леля му по майчина линия?

През годините на прехода нашите законо­творци приложиха доста идиотщини върху българския шофьор – помните ли масовата акция за смяна на номерата с европейски (на латиница) по времето на вътрешния министър Румен Петков? Тогава имаше безкрайни опашки в КАТ, кавги, разправии и късане на нерви, а всеки собственик на автомобил бе одрусан с немалка сума. Някакви фирми, за които се чу, че били близки до министъра, напълниха гушите от смяната на номерата…

Тогава ни казаха,че било задължително регистрационните табели да са на латиница – заради еврочленството. Нагло излъгаха – вижте, когато минете границата, че гърците си карат колите със старите номера на гръцки и никой не ги кара да ги подменят с латиница.

В южната ни съседка липсва и друга глупост, която ни наложиха нашите законотворци – да караме със светлини и през лятото. Наложи го петролното лоби – така разходът на гориво се увеличава. Увеличават се разходите за крушки и акумулатори – шофьорът все е прецакан. А ползата – никаква. За мрачна Скандинавия такава мярка може да е оправдана, но за слънчева България – не. Намаляха ли катастрофите, откакто караме със запалени фарове? Увеличиха се… Ами тогава да угасим фаровете, може пък да намалеят!

Германка ми разказва, че видяла с очите у нас следното: черен джип хвърчи със скорост много над разрешената. Пътен полицай му маха с палка да спре. Джипът го отминава с още повече газ и му отвява фуражката. Полицаят си намества фуражката, после се оглежда – вижда следващата кола, която си се движи по правилата, протяга палката и спира нея…

Как е възможно това? – питаше германката.

Възможно е, драга фрау, в България всичко е възможно…

 

 

 

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„През последните 20 години изглежда, че всеки филм е с поне 20 минути по-дълъг, отколкото трябва.”

Итън Хоук, американски актьор, роден на 6 ноември преди 54 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...