Любомир Канов е роден на 29 октомври 1944 г. Завършва медицина и специализира психиатрия в Медицинска академия в София. Работил е в психиатричните болници в Лом, Курило, Карлуково, Градския психиатричен диспансер в София. През 1977 г. е арестуван и осъден с обвинение за „опит за бягство“ и „подривна дейност срещу социалистическия строй“. Излежава присъдата в Старозагорския затвор. Eмигрира през 1984 г.в САЩ. 

Автор e на книгите „Човекът кукувица“, „Парейдолии“, „Ходисей“, „Между двете хемисфери“, „Вселената според Гуидо“ и „Стрела от тръстика“ и др. Негови творби са превеждани на английски, немски и чешки.

-------

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ, DW

Д-р Канов, обръщаме се към Вас заради професионалната Ви компетентност като психиатър. Откакто Путин нападна Украйна, започна да се говори, че "този човек е луд". Това метафора ли е - или откривате в речта и поведението му психически отклонения, които могат да бъдат диагностицирани?

 - Определението "луд", с цялата му несъстоятелност и смесване на различни форми на психопатология, не е добра база за дискусия поради своята лаическа произволност. Не е нещо нечувано като луди да бъдат порицавани и дори лекувани нормални хора, чийто единствен диагностичен белег е наличието на симптом, наречен съвест. Такъв беше случаят с "вяло текущата шизофрения", изобретена от съветския учен Снежневски, от която боледуваха хора като наскоро починалият велик дисидент Владимир Буковски. Да не споменавам Александър Подрабинек, Валери Тарсис и други достойни мъже. Истински опасна става диагностиката на психичните болести, когато е в ръцете на самодържец и той решава въпросите на нормалността въз основа на политическите си критерии.

 В случая с Путин не става дума за клинично, а за идеологическо заболяване с месиански характер, с каквито руската история изобилства. Някои го наричат Тотализъм. При Путин то възниква върху Адлериански терен на компенсаторна малоценност, кореняща се в унилото му детство на дребен ленинградски гамен. Днешната му поза на заплаха срещу цялата планета е късен рецидив на тренировките му по джудо с амбицията да покаже, че не е нищожество, а че е голям и силен. Интелектуална и философска подкрепа намира в неофашистките брътвежи на ментори като Илин и Дугин.

Историята още от римско време навежда на мисълта, че има граница, след която концентрирането на власт става разрушително за психиката. Колко власт може да понесе човек и да остане нормален?

 - Интересно нещо е въздействието на властта и предположението, че тя има способността да разваля нечия иначе нормална психика. Не вярвам в това. Личност, конструирана здраво върху устоите на добро възпитание и на принципи, приемащи властта преди всичко като отговорност към хората, трудно може да бъде покварена. Твърдят, че властта била афродизиак. Може, не съм изпитвал никога тази върховнa форма на еротичен подем, а при хора на възрастта на Байдън например това би изглеждало като гротескна разновидност на сенилен сатириазис.

 Ако приемем, че властта е своеобразно лечение за еректилна непълноценност, тогава би трябвало, ако не друго, поне да възстанови разклатеното сексуално здраве на властимащия, а не да го разрушава. Ако трябва сериозно да говорим - това, което наистина застрашава психиката на човека с власт, особено ако тя е безконтролна, е страхът да не я загуби.

 Какъв е психологическият механизъм на войнолюбието - той архитипично присъщ ли е на мъжа или е социална производна?

 - Войнолюбието, за съжаление, според мен е заложено генетично в човешката природа. Затова християнството е толкова парадоксално и контраинтуитивно. От гледна точка на еволюционната биология и генетика способността да убиеш и да изнасилиш жените на съседното племе вероятно е наложила жестоковидни хора, които са успели да създадат поколение и да се възпроизведат. Мисля, че историята на Русия с нейния успешен геноцид на кротките и смирените в последните 100 години обяснява политическата подкрепа за Путин днес. За останалите е останало царството небесно.

 Агресивността химически процес в организма ли е?

 - До голяма степен - да. Тестостеронът е стероид, който се произвежда в тестикулите и в надбъбречната жлеза и е отговорен за агресията, както и за нивото на либидото (и при мъжете, и при жените, впрочем). Анаболните стероиди, които са химически близки, както и кортикостероидите, използвани в медицината, могат да увеличат нивото на агресия, а при отделни индивиди да спомогнат и за отключване на манийни психози. Ако са верни слуховете, че Путин страда от някаква левкоза и го лекуват с кортикостероиди, което обяснява метаморфозата и закръгляването на лицето му, то е възможно поради тази причина да има промени в психиката (не само от властта).

 Агресивността и суидалността две лица на една и съща монета ли са? Може ли Путин да реши да се самоубие, като натисне руското ядрено копче?

 - Суицидността се схваща като крайна форма на агресия - агресия, насочена навътре. Тя е резултат от истинска безизходна болест на психиката. Според моя повърхностен анализ на личността му, която има здраво заседнало ядро на дребен блатар от задните ленинградски дворове, ако Путин натисне копчето, той ще се е осигурил надеждно в бункера - съгласно етиката на криминалните му ментори: Първо ти умри днес, а аз утре.

 Каква по Ваша преценка е ролята на КГБ в личностното формиране на Путин?

 - Огромна. Путин е осиновен под крилото на могъщ закрилник, който може да бие по-едри от него хора, а с неговата благословия и той самият може да бие или да арестува. Най-сладкият плод на съветската власт е била привилегията да си безнаказан, да извадиш служебна карта, когато си поискаш, да ти козируват, да излезеш от смърдящия подвал, където си живял с бащата инвалид от войната и смачканата от живота майка и да се радваш на специално снабдяване "по блату".

 А защо според Вас руското общество не само ражда диктатори, но и ги допуска да влязат в унищожителна и за самото него фаза? Едва ли отговорът може да се сведе до особеностите на руската душа и имперските претенции на нацията, защото същото се случва и в Германия с Хитлер.

 - Руснаците никога не са знаели как да живеят без диктатори. Тук, разбира се, не говоря за онези 10 000, които ще протестират под паметника на Пушкин. Дядо ми Кано е роден около 1865 година под турско "владичество". Почти дотогава или до поколение преди това в Русия един селянин е струвал 5 рубли, една крава - 2, а едно дете на 3 години - 50 копейки. Кано не е бил продаван от никого. Имали са своя земя.

В Германия и в Русия има нещо, което за българите е неразбираемо. Това е паганистичното усещане за онова, което философският наставник на Путин Иван Илин схваща като единство между природа и душа, между почва и надпочвения преходен организъм, наречен руски човек. Така е и при Валхалата в нордическите хитлеристки фантазии. В този смисъл тези два народа, които търсят някакво едва ли не космическо предназначение на тази земя, могат да са много опасни. За Германия след две войни можем да считаме, че този синдром е в ремисия, но за Русия - не.

 На какво се дължи успехът, поне до войната в Украйна, на кремълската пропаганда на Запад (в България да не говорим), която накара немалки групи да се усъмнят в предимствата на демокрацията? Едва ли отговорът може да се сведе до левичарска заблуда, защото режимът на Путин нито е ляв, нито за разлика от комунистическия има такава претенция.

 - Режимът на Путин е много успешен в една фундаментална измама, която успешно пропагандира на Запад, а и не само. Той се представя като консервативен, десен, защитник на семейството, на традиционните ценности, преграда срещу "гейска Европа", воин срещу Кончита Вурст. За това до голяма степен е виновна и самата Европа, пък и Северна Америка. Дивият милиардерски капитализъм под опеката на путиновия режим беше приемлив за онези, които желаеха да се "облажат" и гледаха през пръсти на неговия енергиен и суровинен контрол.

Този режим е еволюционен етап на имперско-съветския вариант на Евразийска Русия. Той е деидеологизиран в смисъл, че не се надява Маркс да възкръсне, но се надява на световен тотализъм, в който Русия да бъде начело. Това е мечтата за нов Тотален Ред, в който на Главния стол да седне Путин и да бъде признат за висок поне колкото Петър Велики. Докато междувременно действа като Иван Грозни и се представя за благодетел на своите жертви. След като завладеят и опожарят някой град, Иван Грозни и неговите опричници започват да се каят всред труповете и вдигат някоя и друга църква.

 Как гледате на пропагандната теза, че Путин може да използва оръжие в суверенни държави, защото така са постъпвали и САЩ в Близкия изток или на Балканите?

 - Без анализ на мотивите, тези клишета са като "А вие защо биете негрите?".

 Имат ли основание българите днес - за разлика от онова дете в стихотворението на Вазов, което "дава крушки на солдатите без страх", да се страхуват от Русия? Страхът позорно чувство ли е?

 - Страхът е естествено чувство. Но той би трябвало да има един предел, отвъд който животът ти е толкова недостоен и жалък, ако трябва да живееш в унижение, че загубва смисъла си. Не трябва да се страхуваме от никого, освен от себе си, защото имаме голямата задача да не умрем посрамени, че сме живели.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 208 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си