На улицата в центъра на украинския град Харков артистът Хамлет Зинкивский спира пред сграда с изпочупени от бомбардировки прозорци.
„Ако не мислиш за смъртта и разрушението, изглежда красиво“, казва той.
Зинкивский е роден в Харков, вторият най-голям град в Украйна, разположен на 30 километра от границата с Русия. През последните седем месеца и половина той гледа как градът му е бомбардиран от руската армия.
35-годишният уличен артист е популярен в Украйна и извън границите ѝ дълго преди началото на руската военна инвазия. Неговите черно-бели графити промениха лицето на Харков и станаха символ на новото поколение, което се опитва да откъсне града от постсъветската му идентичност.
Още на 24 февруари, първия ден на руската инвазия в Украйна, руската армия достигна северните предградия на Харков. Зинкивский, както хиляди други жители на града, търси убежище в метрото.
„Нощта на метростанцията беше най-лошото преживяване в живота ми“, спомня си той. „Тотален страх. Тотална паника, нереален студ.“
Харков беше подложен на много бомбардировки през войната. Руската армия направи няколко опита да го превземе, но той така и не попадна в ръцете й. В средата на май руските сили бяха изтласкани от околностите на града, а през септември украинската армия си върна почти цялата Харковска област.
Животът на Зинкивский се преобръща в началото на войната. Той се включва в доброволчески отряд и посвещава всяка минута на това да „унищожи Русия и да създаде Украйна на бъдещето“, както казва самият той.
Сега той често ходи на стрелбището, където се упражнява, и казва, че е готов да влезе в битка, когато се наложи. Засега обаче командирите му са му казали да прави това, което винаги е правил – да рисува където и каквото реши, само и само да повдига духа на съгражданите си.
„Никога не съм живял толкова много“, гласи текстът към един от графитите му. Самата рисунка обаче създава противоположно усещане. Тя изобразява празна пейка и празна детска люлка.
По данни към края на септември в Харковска област 1277 цивилни са убити, а 1248 са ранени в резултат на руските атаки, съобщи Олех Синехубов, ръководител на местната военна администрация. Доскоро бомбардировките бяха ежедневие. Ракетни удари има дори и сега, въпреки че руската армия е изтласкана от по-голяма част от областта.
Зинкивский казва, че не си е представял някога да му се налага да събира пари за камиони и очила за нощно виждане. Сега обаче прави точно това в допълнение към рисуването.
„В един момент спрях да следя новините за ракетните атаки“, казва Зинкивский. „Будя се, радвам се, че съм жив и продължавам с работата си.“
Една от творбите му представлява запълнени с бяла боя следи от взривила се на улицата касетъчна бомба. Той сравнява формата на следите с цвете.
„Не ги посрещнахме с цветя, затова те ни дадоха техните“, казва той – препратка към разпространеното сред руските войници убеждение в началото на войната, че цивилното население в Украйна ще ги посрещне като освободители.
На входа на сградата на общинския съвет в Харков Зинкивский е нарисувал един от последните си графити - туба за бензин, коктейли “Молотов” и надпис “Адско гостоприемство”.
За руското военно командване Харков беше една от основните цели в началото на войната. Населението на града е предимно рускоезично, той се намира едва на 30 км от руската граница. Руската армия обаче не успя да превземе града, противно на очакванията в началото на руската военна инвазия през февруари.
Войната вече продължава повече от седем месеца. Сградите в центъра на Харков, върху които Зинкивский в продължение на десетилетие е рисувал графитите си, са с изпочупени прозорци, почернели от дим стени и засегнати от бомбардировките. Много от тях са празни, защото обитателите им са напуснали града и страната. Почти половината от 1,4-милионното население на Харков е напуснало града заради войната.
Художникът казва, че му се иска да можеше да празнува първата си годишнина от сватбата заедно със съпругата си. Тя обаче е в Австрия, а той не може да напусне страната си. Казва, че дори и да му беше позволено, не би си помислил да го направи.
Зинкивский си спомня, че когато е на 17 прочита някъде, че истинското изкуство е възможно само във времена на катаклизъм - например война или революция.
“Почти се разплаках тогава”, казва той. “Мислех, че няма смисъл да ставам артист в Украйна, защото тук никога нищо не се случваше.”
Само една година по-късно, през 2004 г. обаче в Украйна започва т.нар. Оранжева революция. Протестите са предизвикани от съмненията за корупция и изборни измами при балотажа на президентските избори в полза на проруския кандидат Виктор Янукович.
Още тогава Зинкивский си променя мнението.
“Помислих си: всъщност перспективите ми не са толкова лоши”, казва той през смях сега.
