"Свободна Европа"

На улицата в центъра на украинския град Харков артистът Хамлет Зинкивский спира пред сграда с изпочупени от бомбардировки прозорци.

„Ако не мислиш за смъртта и разрушението, изглежда красиво“, казва той.

Зинкивский е роден в Харков, вторият най-голям град в Украйна, разположен на 30 километра от границата с Русия. През последните седем месеца и половина той гледа как градът му е бомбардиран от руската армия.

35-годишният уличен артист е популярен в Украйна и извън границите ѝ дълго преди началото на руската военна инвазия. Неговите черно-бели графити промениха лицето на Харков и станаха символ на новото поколение, което се опитва да откъсне града от постсъветската му идентичност.

Още на 24 февруари, първия ден на руската инвазия в Украйна, руската армия достигна северните предградия на Харков. Зинкивский, както хиляди други жители на града, търси убежище в метрото.

„Нощта на метростанцията беше най-лошото преживяване в живота ми“, спомня си той. „Тотален страх. Тотална паника, нереален студ.“

Харков беше подложен на много бомбардировки през войната. Руската армия направи няколко опита да го превземе, но той така и не попадна в ръцете й. В средата на май руските сили бяха изтласкани от околностите на града, а през септември украинската армия си върна почти цялата Харковска област.

Животът на Зинкивский се преобръща в началото на войната. Той се включва в доброволчески отряд и посвещава всяка минута на това да „унищожи Русия и да създаде Украйна на бъдещето“, както казва самият той.

Сега той често ходи на стрелбището, където се упражнява, и казва, че е готов да влезе в битка, когато се наложи. Засега обаче командирите му са му казали да прави това, което винаги е правил – да рисува където и каквото реши, само и само да повдига духа на съгражданите си.

„Никога не съм живял толкова много“, гласи текстът към един от графитите му. Самата рисунка обаче създава противоположно усещане. Тя изобразява празна пейка и празна детска люлка.

По данни към края на септември в Харковска област 1277 цивилни са убити, а 1248 са ранени в резултат на руските атаки, съобщи Олех Синехубов, ръководител на местната военна администрация. Доскоро бомбардировките бяха ежедневие. Ракетни удари има дори и сега, въпреки че руската армия е изтласкана от по-голяма част от областта.

Зинкивский казва, че не си е представял някога да му се налага да събира пари за камиони и очила за нощно виждане. Сега обаче прави точно това в допълнение към рисуването.

„В един момент спрях да следя новините за ракетните атаки“, казва Зинкивский. „Будя се, радвам се, че съм жив и продължавам с работата си.“

Една от творбите му представлява запълнени с бяла боя следи от взривила се на улицата касетъчна бомба. Той сравнява формата на следите с цвете.

„Не ги посрещнахме с цветя, затова те ни дадоха техните“, казва той – препратка към разпространеното сред руските войници убеждение в началото на войната, че цивилното население в Украйна ще ги посрещне като освободители.

На входа на сградата на общинския съвет в Харков Зинкивский е нарисувал един от последните си графити - туба за бензин, коктейли “Молотов” и надпис “Адско гостоприемство”.

За руското военно командване Харков беше една от основните цели в началото на войната. Населението на града е предимно рускоезично, той се намира едва на 30 км от руската граница. Руската армия обаче не успя да превземе града, противно на очакванията в началото на руската военна инвазия през февруари.

Войната вече продължава повече от седем месеца. Сградите в центъра на Харков, върху които Зинкивский в продължение на десетилетие е рисувал графитите си, са с изпочупени прозорци, почернели от дим стени и засегнати от бомбардировките. Много от тях са празни, защото обитателите им са напуснали града и страната. Почти половината от 1,4-милионното население на Харков е напуснало града заради войната.

Художникът казва, че му се иска да можеше да празнува първата си годишнина от сватбата заедно със съпругата си. Тя обаче е в Австрия, а той не може да напусне страната си. Казва, че дори и да му беше позволено, не би си помислил да го направи.

Зинкивский си спомня, че когато е на 17 прочита някъде, че истинското изкуство е възможно само във времена на катаклизъм - например война или революция.

“Почти се разплаках тогава”, казва той. “Мислех, че няма смисъл да ставам артист в Украйна, защото тук никога нищо не се случваше.”

Само една година по-късно, през 2004 г. обаче в Украйна започва т.нар. Оранжева революция. Протестите са предизвикани от съмненията за корупция и изборни измами при балотажа на президентските избори в полза на проруския кандидат Виктор Янукович.

Още тогава Зинкивский си променя мнението.

“Помислих си: всъщност перспективите ми не са толкова лоши”, казва той през смях сега.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

"Всичко е важно в нашия живот, но мисля, че най-важни все пак са децата. Най-важно е бъдещето, а бъдещето са именно днешните деца.“

Леда Милева, българска поетеса и преводач, родена на 5 февруари преди 103 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

В студената пролет на 1944 г., или за филма „Майор Томпсън – един (не)нужен герой“

 

В документалния си филм режисьорът Жезко Давидов разказва за живота и смъртта на британския офицер, загинал в България през 1944 г.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора