"Свободна Европа"

На улицата в центъра на украинския град Харков артистът Хамлет Зинкивский спира пред сграда с изпочупени от бомбардировки прозорци.

„Ако не мислиш за смъртта и разрушението, изглежда красиво“, казва той.

Зинкивский е роден в Харков, вторият най-голям град в Украйна, разположен на 30 километра от границата с Русия. През последните седем месеца и половина той гледа как градът му е бомбардиран от руската армия.

35-годишният уличен артист е популярен в Украйна и извън границите ѝ дълго преди началото на руската военна инвазия. Неговите черно-бели графити промениха лицето на Харков и станаха символ на новото поколение, което се опитва да откъсне града от постсъветската му идентичност.

Още на 24 февруари, първия ден на руската инвазия в Украйна, руската армия достигна северните предградия на Харков. Зинкивский, както хиляди други жители на града, търси убежище в метрото.

„Нощта на метростанцията беше най-лошото преживяване в живота ми“, спомня си той. „Тотален страх. Тотална паника, нереален студ.“

Харков беше подложен на много бомбардировки през войната. Руската армия направи няколко опита да го превземе, но той така и не попадна в ръцете й. В средата на май руските сили бяха изтласкани от околностите на града, а през септември украинската армия си върна почти цялата Харковска област.

Животът на Зинкивский се преобръща в началото на войната. Той се включва в доброволчески отряд и посвещава всяка минута на това да „унищожи Русия и да създаде Украйна на бъдещето“, както казва самият той.

Сега той често ходи на стрелбището, където се упражнява, и казва, че е готов да влезе в битка, когато се наложи. Засега обаче командирите му са му казали да прави това, което винаги е правил – да рисува където и каквото реши, само и само да повдига духа на съгражданите си.

„Никога не съм живял толкова много“, гласи текстът към един от графитите му. Самата рисунка обаче създава противоположно усещане. Тя изобразява празна пейка и празна детска люлка.

По данни към края на септември в Харковска област 1277 цивилни са убити, а 1248 са ранени в резултат на руските атаки, съобщи Олех Синехубов, ръководител на местната военна администрация. Доскоро бомбардировките бяха ежедневие. Ракетни удари има дори и сега, въпреки че руската армия е изтласкана от по-голяма част от областта.

Зинкивский казва, че не си е представял някога да му се налага да събира пари за камиони и очила за нощно виждане. Сега обаче прави точно това в допълнение към рисуването.

„В един момент спрях да следя новините за ракетните атаки“, казва Зинкивский. „Будя се, радвам се, че съм жив и продължавам с работата си.“

Една от творбите му представлява запълнени с бяла боя следи от взривила се на улицата касетъчна бомба. Той сравнява формата на следите с цвете.

„Не ги посрещнахме с цветя, затова те ни дадоха техните“, казва той – препратка към разпространеното сред руските войници убеждение в началото на войната, че цивилното население в Украйна ще ги посрещне като освободители.

На входа на сградата на общинския съвет в Харков Зинкивский е нарисувал един от последните си графити - туба за бензин, коктейли “Молотов” и надпис “Адско гостоприемство”.

За руското военно командване Харков беше една от основните цели в началото на войната. Населението на града е предимно рускоезично, той се намира едва на 30 км от руската граница. Руската армия обаче не успя да превземе града, противно на очакванията в началото на руската военна инвазия през февруари.

Войната вече продължава повече от седем месеца. Сградите в центъра на Харков, върху които Зинкивский в продължение на десетилетие е рисувал графитите си, са с изпочупени прозорци, почернели от дим стени и засегнати от бомбардировките. Много от тях са празни, защото обитателите им са напуснали града и страната. Почти половината от 1,4-милионното население на Харков е напуснало града заради войната.

Художникът казва, че му се иска да можеше да празнува първата си годишнина от сватбата заедно със съпругата си. Тя обаче е в Австрия, а той не може да напусне страната си. Казва, че дори и да му беше позволено, не би си помислил да го направи.

Зинкивский си спомня, че когато е на 17 прочита някъде, че истинското изкуство е възможно само във времена на катаклизъм - например война или революция.

“Почти се разплаках тогава”, казва той. “Мислех, че няма смисъл да ставам артист в Украйна, защото тук никога нищо не се случваше.”

Само една година по-късно, през 2004 г. обаче в Украйна започва т.нар. Оранжева революция. Протестите са предизвикани от съмненията за корупция и изборни измами при балотажа на президентските избори в полза на проруския кандидат Виктор Янукович.

Още тогава Зинкивский си променя мнението.

“Помислих си: всъщност перспективите ми не са толкова лоши”, казва той през смях сега.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Без образование ние никога няма да достигнеме до никакво добро.“

Любен Каравелов - поет, писател, енциклопедист и журналист, роден на 7 ноември преди 192 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза

Ботев отвъд канона

 

За книгата на Анна Алексиева „Христо Ботев: идеологическо моделиране на героичния образ“, 2025 г.

 

Впечатляваща черна комедия (ревю)

 

„Такси за рая“ – когато пътят към Европа минава през балканския абсурд